Motivation Monday: Take care of yourself 1

Каквото и да говорим, каквото и да правим, ако не се грижим достатъчно добре за себе си, всичко друго е безсмислено. И съм сигурна, че тук ще кажете, че всички се грижите добре за себе си. Миете си зъбите минимум по два пъти на ден, миете ръцете си достатъчно честно и такива неща. Но грижата за нас не се състои само от такива ежедневни малко рутини. 
Много е важно да можем да разграничим двата типа грижа за себе си. Както е важно да полагаме грижи за тялото си, така е важно да полагаме нужните грижи за съзнанието и психиката си. 
Този пост ще бъде основно насочен към грижата за нашето тяло и нещата, които може би забравяме. 
Кога за последно ходихте на профилактичен преглед или кога за последно бяхте на масаж? Когато говорим за здравето на нашето тяло трябва да се грижим за него не само от гледна точка на хигиена, но и за здравословното му състояние. Не е нужно да те заболи нещо или да имаш даден проблем, за да посетиш лекар. Най-доброто, което можем да направим за себе си и да не стигаме до спешни ходения при лекари и специалисти е като ходим на профилактични прегледи от всякакво естество. По този начин можем да избегнем много здравословни проблеми в бъдеще. 
Много хора свързват грижата за себе си с козметичната грижа. Няма да отричам, че тя също е от голямо значение. Важно е да заем от какво се нуждае нашата кожа, важно е да я почистваме правилно и да се консултираме със специалисти при нужда без да се колебаем.
Голяма част от нашето здраве е базирана на това колко сме активни. Важно е да движим тялото си достатъчно на ден. Тук не говорим за фитнес и разни такива, тука говорим за малки ежедневни неща, които можем да направим, за да накараме кръвта в тялото ни да се задвижи малко по-бързо. Например избягвайте асансьори или ескалатори когато можете, слизайте една спирка по-рано от предвиденото когато имате време и повървете до работа или университета. Такива малки неща могат да накарат тялото ти дори да гори излишни мазнини. Опитай. 
И на последно място, но не и по-важност искам да спомена храненето. Няма как да избегнем този важен елемент от нашия живот. Това какво слагаме в тялото си е също толкова важно като това какво слагаме върху него. Старайте се да давате на тялото си от всичко по малко. Не го ограничавайте. 

Какви са важите съвети за грижата за вашето тяло? Споделете ги с нас. 


0

TV show: Riverdale




Преди няколко седмици приключи втори сезон на Историята на прислужницата, който следих с голям интерес и, за който много скоро ще има публикация. Но в момента, в който няма сериал, който да следя започвам малко да се лутам. Искам да има нещо, което да следя и да гледам, затова и започнах Ривърдейл. Много хора около мен го гледаха и всички ми казваха, че не е лош и че трябва да го пробвам и ето ме след по-малко от две седмици и два сезона зад гърба си съм тук да ви кажа какво мисля за сериала.

Ще започна с малко предистория за това от къде идва идеята за сериала. Цялата му концепция  е базирана на един от нашумелите през 60-те години комикс на  Archi Comics, а именно Life with Archi. Героите и много от локаците са едно към едно от комиксите. Повечето главния герои обаче имат добавени доста допълнителни специфики, като минало, черти на характера, при някои дори и външните им характеристики са променени малко. Друг интересен факт е, че този октомври се задава друг сериал базиран на комикс на  Archi Comics, а именно "Събриа младата вещица". Името на новата адаптация ще бъде Chilling Adventures of Sabrina и отново е продукция на Netflix. На 26 октомври (рожденият ми ден) е очаква пилотния епизод.
Ако искате да научите повече за историята на Archi Comics, препоръчвам това видео. В него има описано всичко от създаването на компанията до днес. 
За разлика от комиксите, сериалът е много по-мрачен и много по-изопачен. В комиксите основна е била сюжетната линия на Арчи, неговите приятели и приключенията им, които не се включвали нищо странно и зловещо, докато в сериала се набляга на всеки герои много по-конкретно и се разказва неговата история в много повече детайли. Много герои са добавени към историята, за да може да се изгради много по-пълна картина. Със сигурност "приключенията" на Арчи от комиксите и тези на Арчи от сериала се различават коренно. Идеята на създателите на комикса е да покажат напълно нормални събития от живота на група деца. Тази тяхна идея се оказва бум на пазара, тъй като по това време комиксите са преливали от супергерои, които със сигурност са били интересни, но Арчи и неговите приятели са били малко свеж въздух за публиката.


Сериалът не остава по-назад от комиксите за Арчи и бележи главоломен успех сред младата (и не само) публика. Мистерия, драма и любов. Това е, което държи зрителя пред екрана. За мен Ривърдейл е смесица от няколко доста популярни, но вече приключили сериали като Малки сладки лъжкини, Клюкарката и разбира се, Twin Peaks,  който придава тази мрачност на малък град. Още една причина сериалът, да се радва на тази си популярност е, че точно едно от главните актриси, която участва в Twin Peaks има доста главна роля и в Ривърдейл. Актрисата, за която говоря е Медхен Еймик. Определено тя е причината, много фенове на мистери сериалът от 90-те, да обърнат внимание на новата тийн драма.
Мога да кажа, че дори феновете на Glee ще останат очаровани, защото в сериала има доста свирене на китара и  музикални изпълнения. Дори във втори сезон има цял епизод, който е свързан с мюзикъла Кери. Но това не трябва да бъде изненада, тъй като един от създателите на Glee работи по Ривърдейл.
Успехът на сериалът бива отбелязан и от всички награди, които сериалът печели. Последното свидетелство за това са Teen Choich Awards 2018, където сериалът и актьорите в него бяха номинирани в 11 категории и взеха награди за всяка една от тях. 

И като споменах актьорският състав, няма как да не отбележим, че подборът е повече от перфектен. Много фенове на Archi Comics са изключително доволни от приликата на героите от комикса и тези от сериала. Много твърдят, че в момента Ривърдейл има най-добрият актьорски състав на екрана. 
За всеки, чийто интерес съм събудила с тази публикация, мога да зарадвам с новината, че на 10 октомври Ривърдейл се завръща с трети сезон, а аз вече изгарям от нетърпение. Определено влиза в списъкът ми със следени сериали.


0

Motivation Monday: Postponing

Снимка: www.pinterest.com
Няма как да не си признаем точно сега, че всеки един от нас оставя нещо за "после". Много често това "после" е доста неопределено, след час, след ден, след седмица или никога.
Тука може да разграничим два вида отлагане. Едното е това, което правим всеки ден за по-малки задачи или срещи. Другото е по-грандиозното, ако мога така да го нарека, това свързано със започването на нови проекти, нови занимания, които искаме от години да направим, но ето ни сега, все още не сме ги направили.

Първата категория отлагания е позната на всички. Няма ден, в който да не си кажа, "Е, това ще го направя утре сутрин", и разбира се, мисля, че ще ми остане време и за това на другата сутрин, защото съм отложила поне още три неща за тогава. В най-добрия случай ще свърша половината от тези неща, а останалите остават за по-късно, когато трябва да се свършат още неща и тези от предния ден вече се губят на фона на останалите и в крайна сметка остават несвършени. 

Винаги се опитвайте да свършите, колкото се може повече в даден ден, защото никога повече няма да имате този ден и много често изпускаме възможности, които се била специфична за кратък период от време и ако сме свършили навреме едно малко нещо е можело да извлечем най-доброто от тази възможност. 

Вторият вид отлагане е това, което правим за по-голям период от време. Помислете за всички онези неща, които сте искали да започнете да правите - танци, уроци по китара, чужд език и още много, и колко от тях реално сте започнали. Не може да се сетите нали? Може би, защото не сте започнали нито едно от онези начинания, които сте искали. Винаги сте успявали да намерите достатъчно добро извинения за пред себе си, за да не започнете, но много честно отлагаме, защото ни е страх да започнем нещо ново, нещо непознато и още повече ни е страх от провал. Веднъж успеем ли да прескочим границата на този непознат все още за нас свят повече няма да искаме да се върнем. Намерете приятел, който иска да започне същото ново начинание като вас, да речем латино танци. Започнете да ходите заедно и така ще ви бъде трудно да се измъкнете от това "задължение", а и определено е много по-забавно, да започнеш с приятел, тъй като и двата и няма да знаете нищо и ще се учите заедно.

Ако обаче вие не сте човек, който отлага, страхотно. Споделете вашите малки хитрини, с които успявате да се измъкнете от порочния кръг на отлагането. 
0

Motivation Monday: Let's start




Неделя е. Цяла седмица чакам уикенда, за да мога да бъда активна и да спра да се оправдавам, че нямам време да свърша това което трябва. Но ето ме, лежа в леглото почти цяла неделя, по пижама, опитвам се да изгледам всички епизоди на сериалът, по който съм луднала сега и изведнъж осъзнавам, че отново понеделник идва, а аз не направих нищо уикенда.

Няма да ви лъжа, много недели са ми така. След като осъзная неизбежната истина, започвам да си повтарям, че няма да позволя да имам друг такъв уикенд, че от тук насетне ще следвам стриктно плановете си и че ще бъда продуктивна, но познайте? Скоро не се е случвало. Мързелът и оставянето за по-късно са ми в кръвта.

Сега е момента и вие да си признаете, колкото и да не искате, че повечето ви недели са такива. Ето го петък, щастливи сме, че работната седмица е свършила и че ще успеем да наваксаме с домашните задължения или писането за блога ни, но БАМ, ето ни, цял ден по пижама и гледаме сериали.

Сега се чудите, какво общо има това със заглавието ли? Искам да се откажа от тези вредни навици и наистина да използвам времето си правилно, затова реших всеки понеделник да споделям с вас съвети или начини как може да направите деня си по-продуктивен или поне да не усещате, че сте го пропилели.

Ще започнем с нещо доста просто, което се опитвам да правя от няколко месеца и мисля, че има ефект, поне в делничната ми рутина, а именно ставането рано. Знам,че за някои хора това звучи като края на света, но тука не говорим да се хвърлите веднага на идеята да ставате два часа по-рано от необходимото. Може да започнете с 15 минути по-рано и да го правите в продължение на една седмица и да видите как се чувствате след тази една седмица, ако все още ви е тежко ставането, може да продължите втора седмица със същия час на ставане, въпрос на време е организмът ви да свикне с идеята, че това е новият му начален час на работа.

Друго важно нещо е след като сте започнали да ставате по-рано да намерите практично приложение на това екстра време, което имате, а не просто да го прекарате скролвайки в Инстаграм. Аз лично сутрин приготвям закуската и обяда си за работа, простирам или събирам дрехи от сушилника, измивам посудата от снощната вечеря и такива подобни домакински занимания. Ако сте човек на спорта сутринта е идеална за малака тренировка, не говорим за нищо екстремно, а по-скоро загрявака на тялото за очакващия го ден. Може да прочетете глава от настоящето ви четиво или да напишете следващата си публикация в блога.

И последно за този понеделник по темата, нека телефонът ви не е първото нещо, което поглеждате сутрин. Знам, колко трудно звучи след като изключите алармата си да не разгледате какво ново има из социалните мрежи или да проверите мейла си. Колкото и трудно да ви се вярва всички технологии, които трябва да ни улесняват и да правят живота ни с една идея по-елементарен, всъщност го влошават и изяждат времето ни. Станете дръпнете пердетата или дигнете щорите и пуснете дневната светлина да навлезе в дома ви, да заслепи очите ви и да загрее тялото ви.

Това са моите първи стъпки към това да започнем да контролираме времето си, което може би не всички сме осъзнали, но не е токова много колкото си мислим.
0

Film: Avengers: Infinity war *SPOILERS*



И аз изгледах Infinity War. Само 4 дни след премиерата, а имах чувството, че е минала цяла вечност. Беше ме страх да влизам в социалните мрежи, да не би да попадна на спойлери случайно, защото не исках да си развалям преживяването. И успях, отидох да гледам филма без да знам нищо.
От тук насетне може да има много спойлери, така че ако все още не сте гледали филма, а искате като мен да отидете да го гледате без да знаете нищо, сега е момента да затворите блога и да се върнете тук след като го изгледате.
Ако трябва да сме честни преди един час излязох от кино салона и веднага след като се прибрах седнах да пиша това, за да може всичко да ми е достатъчно прясно в съзнанието.
Първо искам да кажа, че филма ми хареса, но определено имах по-високи очаквания за него и проблема идва единствено от целият hype, който се създаде около него.
Знаех, че много герои ще умрат в този филм и то главни герои, но не очаквах още първите 5 минути от филма да загубим Локи. Колкото и злини да е вършил на Тор и като цяло на Земята и Вселената, след последният филма за Тор, Рагнорок, в мен се изгради една голяма любов към него. Поне смъртта му беше героична. Като сме започнали с боговете, да кажем и нещо за самият Тор. Много се радвам, че си върна мощта с брадвата, която му създадоха. Определено му липсваше нещо, след като чука му беше потрошен. Имаше моменти, в които Богът на гръмотевиците се опитва да е мъдър или сериозен, но просто бълваше различни думи, които нямат смисъл с контекста на разговора. Като цяло Тор ми стана много по-любим след Infinity War. 
Ще продължа с човекът, който започна всичко, а именно Тони Старк. Бях скептично настроена, когато излязоха постерите, на които бяха показани героите по "тиймове". Там се вижда, че Железният човек ще бъде заедно с Доктор Стрейндж. Всички добре знаем, че и двамата имат голямо его и очаквах трудно да се погодят. Определен имаше моменти, в които Старк не искаше да изпълнява плановете и идеите на Стрейндж, но когато се почви Питър Куил тогава нещата загрубяха. 
Много харесвам всички Пазители на Галактиката. И двата филма страшно много ми допаднаха, но в този Куил ме издразни до крайна точка. Имаше много постъпки, които за мен бяха много глупави и нещата с Танос можеха да се случат по много по-различен начин, ако той се беше контролирал. 
Завръщането на Кипитанът, също беше доста епично, поне за мен. Смея да твърдя, че Капитан Америка е любимият ми герой от света на Марвел. Смятам, че имаше малко сцени с него, но определено филмът трябваше да обхване много събития. 
И на края Танос. По всички критерии, той е най-силният и най-страшният злодей на MCU. Видяхме как уби собствената си дъщеря в името на неговата така могъща цел, а именно да намали населението на Вселената наполовина, за да може остатъка от него да живее спокойно, тъй като всички ресурси се изчерпват. Целта му е благородна, но начинът, по който иска да я изпълни не е правният. Във всеки трейлър, които излезе за филма, се говори как, ако Танос събере всички 6 камъка ще може само с щракване с пръсти да унищожи половината Вселена. Колко и нелепо да звучи това, точна така се случи. След като той събра камъните, щракна с пръсти и хора започнаха да изчезват в прах и дим. Доста герои намериха смъртта си по този начин, но за една много ме заболя и то, не защото страшно обичам героя, а заради самата игра на актьора. Става дума за Том Холанд, който играе Спайдермен. Не мисля, че нямаше човек в залата, на който сърцето му не се сви малко, когато видя как Питър Паркър, който е все още дете изчесва в прах и как се вкопчва в Тони Старк и го моли да остане. 
И все пак аз не броя тези герои за мъртви, защото смятам, че те ще могат да се завърнат. Колкото и да е зловещ Танос, виждам нещо добро в него и смятам, че ще осъзнае, че това не е правилият начин и, че ще върна всички. Да се надявам теориите ми да са верни.
И за финал, сцените след надписите. Ако сте гледали всички филми на Marvel, знаете, че това им е запазена марка. Този път също не ни разочароваха. Препратката на тази сцена е към Капитан Марвел, която се очаква да оправи положението след Танос. Филмът за Капитан Марвел е плануван за март 2019.
2

30 before 30





Последните няколко години ми стана традиция да споделям с вас в блога моите цели за всяка година и прогреса ми за целите от предходната година. Но тази година нямаше такъв пост. Преди много време гледах това видео и си помислих, че вече съм на 21( тази година ставам на 22) и имам достатъчно време да си поставя моите цели, които искам да постигна преди да навърша 30. Някои от тях са доста конкретни, а други са по-абстрактни, но исках да имам и от двата вида. Дори да не изпълня всичко от този списък ще съм щастлива да съм поне близо до изпълняването на тези цели. Някои могат да ви звучат крайни и да кажете, че такива неща не могат да се предвидят, но нека поне се опитам.
1. Да посетя Швейцария през зимата.
2. Да науча всички столици в света.
3. Да прочета 100 книги.
4. Да посетя 6 от 7 континента.
5. Да се омъжа.
6. Да завърша магистърска степен.
7. Да имам собствен дом.
8. Да имам собствена кола.
9. Да стартирам свои бизнес.
10. Да прекарам Коледа във Виеана.
11. Да имам куче.
12. Да изкача връх на планина.
13. Да проддържам връзка с penpal-а си
14. Да продължа да изпращам картички на непознати
15. Да се сдобия с тялото, което винаги съм искала
16. Да опозня родната си
17. Да прекарвам повече време със семейството си
18. Да участвам в маратон
19. Да запaзя приятелите си от детството до като стана на 30
20. Да преплувам разстоянието от Китен до Приморско
21. Да посетя кралски прием или бал.
22. Да се появя по телевизията под някаква форма.
23. Да се науча да плувам.
24. Да се науча майка ми да кара колело.
25. Да имам дете.
26. Да започна да говоря свободно немски.
27. Да изкарам сертификата си за C1 за английски език/
28. Да помогна на някого.
29. Да отида на опера/мюзикъл/балет.
30. Да си направя татуировка.

А какво искате да постигнете вие преди да навършите 30?


0

Book: Die Goldene Brücke by Eva Voller

Определено мина време от както прочетох първата книга на немската авторка, но сега ми е още по-сладко след прочитането ѝ. Преди няколко години получих първата книга от поредицата от издателство Ибис и не таях големи очаквания за нея, но това може би ме накара да остана толкова впечатлена от книгата. Тук може да намерите мнението ми за първата книга, ако не сте го чели все още.
Докато в първата част от трилогията действието се раз

вива в ренесансова Венеция, във втората книга се пренасяме в романтичен Париж, доколкото може да се нарече романтичен през седемнадесети век. 
Вече позната ни Ана се запътва на ново приключение. Този път да спаси любимият си Себастияно, който се оказва заседнал във времето. За капак на всичко, той не помни, коя е тя. 
Тя се пренася във времето на мускетари, кардинали и хугеноти.  Тя успява да се забърка в куп интриги, да завърже още толкова приятелства и да спретне двойно повече бели. 
Авторката и в тази книга е описала Париж от времето на Луи XIII още по-добре от описанията на Венеция от първата книга. Събитията и историческите личности, които са били по времето на историята са представени с техните реални исторически черти. Разбира се, Фоьолер е успяла да даде доста интересен завършех на един вече състоя ли се събития. И на моменти определено поставя под съмнение знанията ми по история, тъй като нейните предложенията са досущ като истински исторически събития. 
Както в предния така и в този роман авторката не изпуска възможността да вкара читателите си в ужас с няколко plot twist-та. 
Няма как да не адмирирам авторката, за това, че е създала много реалистична среда и обстановка, както и обстоятелства. Радвам се, че все повече автори започват да обръщат внимание на малки детайли, като това, че главните им герои са тинейджъри, които нямат неограничени средства и имат пълен достъп до интернет. Друго нещо, което прави за мен романа още по-добър е това, че много подробности около пътуването във времето, които са споменавани в първата книга се споменават и във втората, тъй като е нормално читателят да изпусне някоя тънкост и детайл.
Новите герои, които са добавени към епохата са просто прекрасни. Изпитвам силна привързаност към един от тях и много се надявам да се появи някак си в трета и, за жалост, последна книга. 
Много от въпросите за пътуването във времето, които може би сте си задавали в първата книга, но не сте получили отговор, ще намерите във втората. 
Определено бях много по-очарована от продължението на трилогията и се надявам финалът и да не ме разочарова. 
И за финал ще споделя, че корицата на втората книга по нищо не отстъпва по-великолепие на първата. 
0

Book: The memory book by Lara Avery




Какво бихте направили ако разберете, че след време ще започнете да губите паметта си? И тук говорим за всичко, от това, кой сте вие, къде се намирате, дали си измихте зъбите, дали сте имали детство.
Това е историята на главната героиня Саманта в романа на Лара Ейвъри. Почти завършила, готова да се премести в Ню Йорк за да учи, тя открива, че скоро няма да може да си спомни дори името си.
При така новина, всеки би изпаднал в депресия или дори в по-тежко състояние. Но Сам не е такъв случай. Тя е повече от убедена, че тази болест е нещо, което ще отмине и, че щом е открита при нея на така възраст ще има по-малко поражения. И за миг тя не може да спре да мисли за бъдещото си. Като първенец на випуска тя иска да е перфектна. Пише есета до последната минута, участва в различни извън класни занимания и за миг не може да си помисли, че всичко, което знае, може да изчезне от главата й.
Тя започва да пише до себе си. Започва тази книга, в която описва какво се е случило всеки ден откакто са открили болестта й. Пише за да може да си спомня, в деня в който вече не помни нищо.
Самнта е най-типичният герой, който съм срещала в тийн роман. Тя е като абсолютно всички, само може би е много по-амбициозна. Лара Ейвъри е създала героиня, в която всяко момиче минало през гимназията може да се види. 
Силно завиждам на Сами за нейният позитивизъм и кураж. Тя е човек, който всеки трябва да има в живота си. Човек, който не може да приеме не за отговор. Човек, който има амбиции и планове и няма да позволи, на никога да ги разруши.
За жалост, както казах тя е най-реалистични герой, когото съм срещала. Затова няма как да не прави и грешки и то много, както всички нас, но въпреки това остава вярна на себе си. 
Книгата има много неочакван края, поне за мен беше такъв. Целият роман беше позитивен и си мислех, че ще има и такъв край, за да може да ни покаже, че можем да преборим всичко, но уви не.

Страшни благодарности на Егмонт, за предоставеното копие на тази великолепна книга. 
0

Book: The rest of us just live here by Patrick Ness


За мен тази книга винаги ще бъде много ценна, но не заради самото си съдържание, а поради факта, че ми е подписана от самият автор. Много бих искала и историятя да ми беше харесала толкова, но за жалост не останах очарована. 
Преди някой да ме нападне, че говоря лошо за труд на Патрик Нес искам да кажа, че много нещата в книгата ми харесаха, но за жалост тези, които не ми харесаха надделяха. 
Останалите, които живят тук са всички герои от книги, които не са участници по никакъв начин в основните събития в романа. Останалите са масата, която просто бива потърпевша от действията на така наречените избрани деца. Сега сигурно си мислите, "А, да има и такива, дето просто са там". Идеята да се напише книга за тях е повече от добра, защото показаните нещата от тяхна гледна точка са много по-различни от това как ги виждата избраните. 
Всяка глава на книгата започва с няколко реда, които разказват главната история, за свръхестествените събития и как "главните герои" се опитват да победят злото. А след нея е историята на всички други хора и това как те я преживяват и как биват потърпевши от събитята. 
Не съм сигурна дали авторът е целял да бъде забавно, но на мен много ми хареса как по някакъв начин се подхожда с насмешка към много нашумялите теми в тийн романите като бума на вампирите или зомбитата. Тези теми Нес е представил като различни епохи, които са били преживени от хората. 
Самият Патрик Нес пише изключително увлекателно, но някак имах доста по-високи очаквания за развитието на тази така добра идея. Героите ми се струват малко плахи и малодушни. Може и това да е била целта на автора, да иска да създаде такива герои, героите от масата, но определено на мен не ми бяха много любими. Имаше неща, които ме караха да се чувствам близка с героите. Някои от тях страдаха от психично разстройство, имаше такива с хранителни, имаше цветнокожи герои, имаше хомосексуални герои. Хареса ми, че автора се е опитал да покрие всички групи от обществото, защото това е истината. В масата има всякакви хора. 
Пишейки това ревю осъзнавам, че смисълът на книгата е може би много по-дълбок от колкото съм си мислела. Този роман ни представя нас, всички ние, които просто живеем сред може би  не супер герои, но сред много успели и известни хора, които светът следи. И колкото и да ни е трудно да си признаем искаме и ние да сме като тях. 
0

TV show: Dark


След като гледах Stranger thing по-рано тази година бях убедена, че по-готин и оригинален сериал няма как да се направи. Но страшно много съм грешала. Представям ви мовят нов любим сериал- Dark. 
Сериалът е продукция на Netflix, но е едно от европейските им изпълнеия. Много хора могат да се отказаж от сериала много преди да са започнали да го гледат поради факта, че е на немски език, но според мен това го прави още по-добър. 
Когато излезе трйлърът на сериала много хора, дори и аз направихме съпоставка с гореспоменатата продукция на Netflix - Stranger things и още един филм, който излезе по-рано тази година - IT. Определено има елементи, които са част от сюжета и на двете продукции. Единствените допирни точки между IT и Dark са това, че и в дете става въпрос за малък град, в който изчезват деца и дадени събития се случват през определен  период от време. А връзката между Stranger things и Dark e, отново маклитя град и изчезналите деца. 
Докато в Stranger things се случват паранормални събитя, то е Dark, всичко е чиста наука. 
Искам да споделя много неща относно сериалa и това как оставя съзнаието ми в една гигантска каша след като изгледах първият сезон, но не искам да ви развалям удоволствието от гледането. Ще ви разкажа малко, колкото да подтикна интереса ви. 
Историята се развива с малък немски град през ноември. Всички в града се познават. Всеки е женен за някого от града и няма много чужди хора. Изчезва едно от децата в града и го няма повече от 2 седмици. Полицията в града прави всичко по силите си, за да намери изчезналото дете. Край града има гора, в която има пещера, в която никой не знае какво има. Група деца от училище решават да потърсят изгубеното момче в пещерата. Когато са там обаче чуват странен звук и всички побягват в паника. Шерифът на града започва да търся още по-усилено, коагто неговото собствено дете е изгубено същата нощ в гората.
Зад цялата история стои една добре обмислена история за пътуване във времето, черни дупки и това дали могат да бъдат спряни. Първият сезон има доста отворен край, който се очаква да се продължи в новият сезон, който е вече потвърден от Netlix. А докато това се случи, изгедайте първият сезон, обещавам ви, че няма да съжалявате.
0

Book: Letters from Father Christmas by J.R.R Tolkein


Не съм чела много коледни книги и като цяло не съм виждала голям смисъл в тях. Но когато открих на миналогодишния панаир на книгата тази прекрасна корица на издателство Колибри, някак усетих вътрешно привличане и поисках да я имам. 
От тук насетне мога да кажа, че това, ще бъде книга, който ще чета всеки декември, защото никога не съм усещала по-силно коледно настроение от както бях малка и още силно вярвах в Дядо Коледа. 
Ако и вие искате да си върнете това усещане за Коледа отдайте се на това прекрасо четиво. Книгата е изключително лека за четене. Състои се от куп писма и много много илюстрации, който самият Дж. Р. Р. Толкин е нарисувал. 
Всички знаем, че Толкин има развихрено въображение, благодарение, на което създава един от най-значителните светове в историята на фентазито. Това него въображение му помага да пише всяка година писма на децата си от името на Дядо Коледа. В тях той разказва за куп неща, които се случват на Северният полюс през годината, докато Дядо Коледа се подготвя за Коледната вечер. Той измисля, куп герои, които се появяват с всяко ново писмо. 
Дори по време на Втората световна война, той успява да оправдае оскъдните подаръци, които Дядо Коледа е успял да донесе.
През годините децата му порастват и в един момент писмата започват да стават все по-кратки и в един момент Дядо Коледа просто казва временно с


богом на тези деца, защото има куп други деца, които очакват писама от него. 
Книгата е един страхотен подарък за малките, които още вярват в белобрадия старец, но и за тези, които са изгубили вече вяра в него. 

0

TV show: Stranger things 2


Вече съм споеделяла цялостно си мнеие за сериала и за продукцията след като изгледах първия сезон на предаването. Можете да го прочете тук , ако все още не сте сигурни дали искате да го гледате. Ако е така по-добре да не четет надолу тъй като ще има СПОЙЛЕРИ за вас. 
И така, аз лично не съм чакала много за новият сезон , тъй като през 2017 гледах първият сезон на сериала. Бях малко разочарована, когато пуснаха целият втори сезон на веднъж, но след като започнах сезона се радвах, че можех да гледам до края. Изгледах за два дни, мисля, че даже се забавих, тъй като го започнах чак ноември. 
И така към същинските спойлери. За начало смятам, че можеше по-рано да срещнат 11 с останалите, но определено появяването и беше доста ефектно. Хареса ми това, че имаше няколко сюжетни линии. Едната разбира се тази около Уил и компанията и това което се случваше с него. Поклон пред тези деца. Толкова добре играят ролите си. А още повече ме радва мисълта, че извън сериала тези хора са супер добри приятели. Ненадминати са просто. Ако трябва да бъда честна малко в повече ми дойде идеята за "сестрата" на 11. Някак вече мога да си  предтавя какво се очаква в следващият сезон освен, разбира се, битката с долният свят, очаквам опити да се открият всички деца със способности като тези на 11. Нямам някакви много големи очаквания за следващият сезон от към сюжетна линия, въпреки, че намирам вторият сезон за по-добър от първият. 
Няма как да не спомена новите героии. Макс е перфектно допълнение към групичката. Много се надявам да я виждаме все по-често през следващият сезон. Колкото до брат и, намирам го за кретен, който може да има невероятно развитие през следващия сезон. Даже да се надявам да се случи точно така, защото виждам голям потенциал в него. 
Искам да отделя цял абзац за Стив Харингтън, защото го заслужава. Той и 11 за мен имат най-голятото развитие от първи сезон до сега. Стив беше пълен егоист в началото на сеозн едно в края му вече започна да става любимец на всички. Но през вторият сезон не мисля, че ще има някой, който ще отрече, че Стив не е любимият им герой за сезона. Няма как да не спомена разочарованието си от Нанси. До някъде се радвам, че е с Джонатан, но начина, по който се отнася със Стив не е правилен. Той беше толкова влюбен в нея и преживяха толкова много заедно и определено не заслужаваше да бъде зарязан по този начин, като цяло не мисля, че трябваше да бъде зарязван въобще.
За жалост според различни източници третият сезон може и да не успее да види бял свят през 2018, а ако това се случи, то ще е в края на годината. Дейвид Харбър споменава в интервю, че на двамата братя създатели на сериала им е необходимо време за да създадат новият сезон. А ние в никакъв случай не искаме да прибързат нещата и да направят некачествен материал. 

0

Book: Joyland by Stephen King


Купих тази книга преди близо 5 години, коагто имах малка треска по Стивън Кинг, но за жалост тя не продължи дълго. И така тази прекрасна книга хващаше прах толкова време на рафтовете ми и беше разнасянa по толкова много места, докато не попаднах на ревю на Алекс от Четат ли двама на няколко книги на Кинг. Мисля, че всчки знаме, че когато Алекс говори за книги може да накара всеки да прочете нещо.
Ако сте фенове на Кинг, то няма как да пропуснете тази книга. Но ако сте фенове на ужаса, тази може да не е точно за вас. Джойленд е по-близо до трилъра и криминалния жанр, колкото до ужаса. Но това не е прави по никаъв начин по-малко добра книга. 
Историята се развива около увеселителния парк Джойленд. В парка се подвизават както стари работници, които са навлезли в увеселителния бизнес, така и всяко лято се наемат нови работници, основно студенти, които си търсят работа за лятната ваканця. Увеселителният парк се намира до малко градче на брега на океана. Мечтата за всеки студент.
Главният ни герой е точно един от тези студенти. Той страда от разбито сърце и точно едно лято далеч от всичките му проблеми би му помогнал да разбере какво иска от живота.
За сега всичко ви звучи твъреде спокойно, нали? Разбира се трбява да има нещо анормално в цялата история. Всеки увеселителен парк има влакче на ужасте, но това в Джойленд е мало по-особено. Преди години млада жена е убита на него. Носят се легенди из песонала, че нейният дух все още витае из лунапарка. Но това не е единственият проблем, нейният убиец е все още неизвестен.
Мисля, че повече не ви трябва да знаете, за да искате да прочетет тази история. 
Един нетипичен роман за Кинг, но определено си заслужава да бъде прочетен. За жалост не открих информация да се очаква каквато и да е екранизация на романа, но да се надяваме в бъдеще да се случи и това. 
Бих препоръчала книгата на всеки, който не знае с какво да започне на Кинг. 
0

TV show: Girlboss



След като прочетох книгата веднага изгледах сериала и не се шегувам за веднага. Отне ми един ден. Точно един ден. 13 епизода всеки по около25-30 минути. Не е мисия невъзможна. 
Тук мога да сразя много хора, но сериалът не беше това, което е книгата. Ако очаквате силна история за успеха на едно момиче от едностайният и апартемнт в Сан Франциско до бизнесдамата с модна империя, aми историята въобще не е това. 
Сериалът беше обърнат в съвсем друга посока. Дoкато в книгата личният живот на София е  на заден фон и просто е тънката линия, по която се движи основното действие, а именно модното увлечение на София и малко, по-малко изграждането на NastyGal, то в сериалът личният живот е този, който движи нещата. Фокосът не е обърнат в изграждането на модната империя, а към това как приятеля и изневерява и други подобни.
Бях много разочарована, защото имах много високи очаквания за сериала след прочета на книгата. Знам, че грешката си е моя, като съм си поставила високи очаквания, но мислех, че поне ще покрие действията от книгата, но дори това не беше така. Сериалът стига до момента, в който София открива NastyGal. Първоначлно си мислех, че е възможно остатъка от действията да бъдат в следващ сезон, но прочетох доста заглавия в уеб пространството, че Netflix нямат намерения да продължава сериала. 
И разбира се, това, което във всяка една екранизация е объркано е някои от действията, кото са представени в книгата по един начин, а в сериала по съвсем друг. Това което на мен ми направи най-голямо впечатление е, че според книгата София има добра връзка с майка си. В началото, докато все още продава в Ebay тя живее в къщата на майка си и тя и помага с пратките. А според сериалът, те не се виждат от години и майка и не и е никаква опора.
Сериалът представя София в една много лоша светлина и определено човек би казал,че главната героиня им е неприятна. В книгато това е избегнато, защото историята е разказана от София и нейното мнение относно някои неини действия е представено и определено тя съжалява, че е направила някои неща.
Като цяло бих посъветвала всеки да  прочете книгата и да не гледа сериалът. Може да прочетете много позитивното ми мнение за книгата тук и да направите съпоставка с негативното ми мнение за сериалът. 
0

Book: Girlboss by Sophia Amoruso


Четох тази книга с много голям интерес и след като я прочетох бях сигурна, че със същия този интерес ще напиша рецензията си за нея. Но след #ШЕФКАТА прочетох една много по-емоционална книга, за която исках да споделя с вас секунди след като прочетох. Ако ви е интересно, коя е тя, можете да видите ревюто тук.
Много мои приятели ми споделиха, че мислят книгата за феминистки насочена и поради тази причина не проявяваха интерес към нея. Но аз съм тук, за да докажа, че тази книга е много повече от това.
Заглавието #ШЕФКА спокойно може да бъде и #ШЕФА. Книгата обръща внимане на това как човек може да открие себе си и как може да разгърне потенциала си правейки нещо, което не е подозирал. Книгата е за едно момиче, което се чуди как да оперира хернията си без да плаща куп пари за това и същевременно с това да върши нещо, което и харесва. В книгата е показано развитието на нейният бизнес от самата идея до настоящия момент. 
Книгата е пълна с много поучителни примерии от живота на бизнесдамата, някои от които ще останат завинаги в главата ми.
Бих искала да споделя някои от тях. Сигурна съм, че много от вас са чували, че ние хората привличаме това, което е в съзнанието ни. И ако примерно си мислим за негативни и лоши неща, ще привличаме само такива в живота си. Така София разказва, как в една от връзките си, тя постоянно разпитвала приятеля си за бившата му и как постоянно се сравнявала с нея. Разбира се, приятеля и не бил очарован от темата на разговр, която тя повдигала всеки път. И така веднъж отивайки на парти с любимия си, София си мислила, как ще е супер гадно, ако попадне на бившата приятелка на приятеля си на партито. И познайте какво се случва. Точно така, попадат точно на нея.
Аз лично направих малък екперимент със себе си, като си мислех в продължение на няколко дни за стара приятелка, която не бях виждала от много време и след няколко дни попаднах на нея в автобуса. Преди бих казала, че е пълна случайност, но сега ще кажа, че аз съм искала да я срещна и с мисълта си съм я привлякла към мен.
Другият момент от книгата, който много силно ми повлия не е точно момент, а като цяло отдадеността, с която работи София. В книгата тя разказва история за едно палто на Шанел, което е намерила сред вещите на вече починала жена и купува за няколко долара. Проблемът с това палто е, че му липсва едно копче. Ако бях аз и дори съм сигурна по-голяма част вас, бихте продали палтото за висока цена, но не прекалено поради дефекта, но не и авторката на книгата. Тя се свързава с търговското представитество на Шанел в Щатите, от там те молят да изпрати едно от копчетата от палтото в Париж, а от там и изпращат същото копче, с което да запълни празното място на палтото. Е, кажете ми не е ли това отдаденост?
За финал искам да кажа, че ни трябват повече такива истории и съм сигурна, че има много още, които просто не съм прочела. Книги като тази ти вдъхват увереност в себе си и ти показват, че всичко зависи от теб и, че всеки може да успее. 
Вярвайте повече в себе си, защото ако не го правите вие, другите няма да започнат. 
0

Book: You will not have my hate by Antoine Leiris


Малко предистория относно как тази книга попадна в ръцете ми. Началото на септември тази година получих доста приятен мейл в служебната си поща, а именно идеята за инициатива Back to school. Всеки желаещ можеше да донесе книги в офиса и в продължение на два месеца да си заемаме тези книги. Бях много впечатлена от идеята, нещо такова да се състои в офиса и още следващата седмица занесох две книги. И разбира се веднага исках да взема нещо, което да чета, но повечето книги или вече бях чела или нямах интерес към тях. И така първият месец от инициативата си мина, а аз нищо не бях си избрала. Взех тази книга, просто защото наистина исках да взема участие и защото беше достатъчно тънка и знаех, че ще мога да я прочета.
Сега мога само да благодаря, че тази книга стигна до мен. Толкова искрено и чисто послание е поставено между страниците на тази тънка книжка. Това е последната книга, която прочетох, но имаше друга, която прочетох преди това и все още не съм написала ревюто си за нея, но емоцията, с която ме остави тази книга след прочитането и, нямаше как да не излея всичко това веднага.
Сигурна съм, че всеки от вас е наясно какво се случва последните години из цял свят и най-вече Европа. Множество терористични атаки, които внесоха ужас и страх из целият свят. Никога не знаеш, къде би се случила следващата, не знаеш дали не биха повторили локацията. 
Точно това се случва в Париж на 13 ноември 2015. Серия от взривове и стрелби на различни ключови места из града. Едно от тях е заведение, в което хора са се събрали да гледат любима група. Там се намира и съпругата на автора на книгата. Той получава куп съобщение от нея, питай ги дали са добре и дали са на безопасно място. 
Антоан не разбира какво се случва, докато не включва телевизора и вижда кървавата баня, която се е случила в Париж. 
За жалост той е безпомощен, не може да помогне на съпругата си, не може да върне майката на детето им. Единственото, което може и прави е да продължи да живее и да отгледа дете, което няма да тръгне с омраза към тези, които са отнели най-скъпият човек в живота му. 
Много хора, който са чели книгата ми казват, че за тях най-силната част от нея е писмото, което Антоан пише към убийците на съпругата си. Писмо, в което той им дава обещание, че никога няма да избита омраза към тях. Това писмо той публикува във фейсбук страницата си и то стига до всички, и то дава на хората силата и посоката, в която да вървят. 
За мен обаче друга част от книгата беше много по-силна и много по-въздействаща, а именно писмото, което Антоан написва от името на сина си за погребението на майка си. Толкова не бях плакала никога на книга. Пътувах с метрото за работа и просто четях, а сълзите ми не спираха да текат по лицето ми.
Силата, с която автора показва на света, че дори и след буря като тази, човек може да стане и да продължи и да намери смисъл в своето съществуване след толкова тежка загуба е начинът, по който всеки човек трябва да се реабилитира след загуба. 
Намирам за още по-силно това, че той намира смелост да представи личната си трагедия пред целият свят, да излее всичките си чувства на хартия и някой ден, когато синът им е достатъчно голям да прочете
как е загинала майка му и да не търси отмъщение от тези, които са му е отнели, а просто да я пази в сърцето си.

0

Book: The book of Speculation by Erika Swyler


Срам ме е да си призная от колко време имам тази книга. Повече от година със сигурност. Защо ми е отнело толкова много време да я прочета? И аз не знам, защото книгата е истинско съкровище. 
Книгата е дебюта на авторка и определено може да се усети колко чувство и труд е вложила в нея. Историята се развива в малко крайбрежно градче и определено започва странно. Когато прочетох първите две страници си представях сцена от филма "Поредица от злополучия" на Лемъни Сникет, където децата стояха в разпадаща се къща над морски вълни и остри скали. 
Определено в началото книгата е объркваща, тъй като се редуват глава, която се разказва историята в настоящето и глава, която го прави в миналото. Но след няколко глави, вече се опитваш да навържеш героите от миналото с тези от настоящето. 
Не мисля, че някой от четящите това не би харесал главният ни герой, тъй като той е библиотекар. И плувец. И то много добър. Успява да задържи дъха си под вода за повече от 10 минути. Сега сигурно се чудите какво общо имат тези всички неща. Ето какво.
Саймън, главният герой в историята, живее сам в бързо рушаща се къща. Тя е негов дом. Там той е израснал със семейството си, неговите родители и сестра си, Енола. Когато малък майка му се самоубива, чрез удавяне. Сега ще си кажете, супер банална история, какво и е толкова интересно? Уловката тук е, че майката на Саймън и Енола няколко е била циркова актриса и нейният номер е бил на красива русалка, който успява да стои под вода много дълго време. И ето тук, мога да кажа, че и русалките могат да се удавят. 
Нещата стават още по-интересни, когато Саймън получава странна пратка, която съдържа книга, който ще промени живота му до основи. 

Сега ви се иска да знаете каква е книгата и какво има в нея, но няма да ви кажа. Прочетете книгата и сами разберете. Няма да съжалявате. В историята са намесени още много персонажи, които си мислиш, че са едни, но в края на историята разбираш, че са съвсем други. Определено книгата е пълна с plot twists.
Открих, че авторката е написала малка книга като предистория за Полина, майката на Саймън и Енола,  преди да се омъжи и да стане тяхна майка. За сега не съм чула да се издава на българският пазар, но бих се радвала да разбера повече за тази "русалка".
Отдавна не съм откривала любими цитати в книга, но в тази един пасаж ме грабна много:
Семейството е като котва, която носим. Дава ни стабилност по време на бурите и не ни позволява да се отдалечим от това, което сме. Пазим семейството си в нас така, както задържаме дъха си под вода-това ни позволява да изплуваме, да живеем. Нося котви от както навърших осемнайсет. Задържам дъха си от както се помня. 
Изключителни благодарности на издателство СофтПрес, за предоставеното копие. Истинско бижу сте.  
0

Book: Uprooted by Naomi Novik



Отново срам и позор за мен. Чета тази книга от септември 2016. Почти година. Правилно прочетохте п-о-ч-т-и  г-о-д-и-н-а. Не си мислете, че книгата не ми е била интересна или, че е била трудна за четене. Нищо подобно книгата е изключително увлекателна и напълно те пренася в нейният свят. А какъв е той ли?
Тук не съм сигурна с какво да го сравня, за да можете да добиете най-точна представа. Началото е доста семпло и лично на мен ми напомня на света на "Властелинът на пръстените" но в самото начало на историята, малкото селце на хобитите. По-нататък в историята мога да кажа, че има и по-тъмни и мрачни моменти, доста битки, които също бих отъждествила със света на "Властелина". Нека кажа, че тук всеки може да си го представи различно, поне в моята глава така се появяваше при четенето на историята. А самата тя е пълна с изненади.
https://www.waterstones.com
Началото на историята изглежда сладникаво. Млад, красив магьосник идва на всеки 10 години и избира една девойка от селото, който отвежда в кулата си. Всеки би направил сравнение с някоя приказка, дори и то да е малко. Но историята се развива по съвсем различен начин. Красивият магьосник не прибира момичетата в кулата си за забавление, а с цел да ги научи на магия и те да защитават селата си. Сега сигурно се чудите от какво ще трябва да ги защитават. Така нареченият "лес" е гъста, тъмна гора, която е пълна с твари, които дебнат хората от Поляния (Полша) и Росия (Русия). Лесът се разпортира на границата на тези две страни и млако по-малко поглъща света им. Разбира се, нещата не са толкова прости, колкото се струват, зад това агресивно и жестоко държание на леса им дълбока история, която нашата главна героиня, Нешка, разкрива. Разбира се, няма как да не пламне любов между главните герои в историята. Но тази тяхан любов е повече от вълшебна. Начина, по който Новак описва магията, която протича между героите и страста, с която допълват заклинаията си е прекрасен. Тяхната интимност протича чрез магията и авторката е успяла много добре да го улови. Но определено искам още от тяхната история. Може би нещо като подробен епилог, който разказва какво се случва с тях след всичко. 
А самата авторка има много интересна биография. Освен автор Новак е и програмист и графичен дизайнер. Писането и става по-скоро хоби, но много скоро повече от професия и страст. Книгата й е от части базирана на приказки, които е слушала от баба си, която е полякиня. Което обяснява много от източно европесйките имена и обичаии в книгата. 
Книгата определено е нещо, което бих препоръчала на феновете на фентъзи. И много бих се радвала някой да ми препоръча нещо близко до тази история, тъй като определено съм настроение за такива истории. 
И за финал няма как да не спомена прелестаната алтернативна корица. 

Изключително съм благодарна на издатество "Екслибрис" за предоставеното копие. Вие сте страхотни. 

0

Book: The Heartbreakers by Ali Novak


Имам чувството, че не съм писала ревю на книга от години. Което е горе-долу вярно, защото последно ревю на книга, което съм качила в блога е от септември 2016. "Сърце за разбиване" имам от повече от година. Mиналото лято издателство Ибис бяха така добри да ми я изпратят и аз съм така лоша, чак сега да прочета и да напиша ревю.
Преди да започна с пълното ревю на книга ще се върна малко назад във времто, когато бях луда фенка на бойбанда. Мисля, че няма момиче, което поне малко да не се е прехласвало по One Direction. Е, с риск да загубя някои от вас като читатели, аз бях изключително пленан от тази група. Бях толкова пленена от тях, че пишех fanfiction за тях. Ако не сте запознати какво е fanfiction, това е измислена история , в повечето случаи от фенове на дадена знаменитост, като главен герой в тези истории е дадената известна личност. Мисля, че тук е удачно да вметна, че така нашумялата трилгия "50 нюанса сиво" оригинално е била fanfiction с героите от Здрач. И преди да ме съдите за моите минали интереси и занимания, тази моя фаза в живота ми мина.
Казах всичко това, защото когато започнах да чета "Сърце за разбиване" имах чувството, че чета някой fanfiction, разбира се, много по-изпипан и много по-добре написан. Но съм сигурна, че всяко момиче, което е чело fanfiction особено за бойбанди, ще намери прилики с историята.
Самата история е изключително сладка, момиче, което не харесва групата, отива на концерт, за да вземе автографи за болната си сестра, която не може да отиде на концерта. Оказва се, че попада в стаята на групата, където се запознава с всички и си изкарват супер готино и ,разбир се, между нея и единия член от групата пламва нещо. От тук насетне започват куп приключения за нашата героиня. Няма да ви разказвам повече, за да не ви разваля кефа от четенето, но само ще кажа, че както си и мислете някой пстава с разбито сърце. И не това не е нашата сладка девойка. Или не само.
Книгата е супер леко четиво, което определено отговаря на лятното ми настроение, което е доста градско. Не бях прочитала цяла книга от много дълго време  и когато завърших тази бях преизпълнена от щастие. Надявам се да си задържа темпото по книга на седмица и да продължавам да си чета.

Изклютилно благодаря на издатество ИБИС за предоставеното копие и много съжалявам за къното ревю.
0

BookTubeAThon 2017: My TBR


Аз съм един много мързелив читател. Тази година не съм успяла да завърша дори една книга. Затова реших да се включа в таз годишния маратон по четене, който ще се състои от 24 до 30 юли. Преди 2 години участвах за първи път и бях много щастлива, защото успях да прочета три книги за седмица, което лично за мен си е постижение. Надявам се и тази година да успея да наваксам с нещо. А ето и какво съм подбрала за тазгодишните предизвикатества

1. Прочети книга с човек на корицата - " Бизнес етикет" на Кристина Крънчева

Започнах тази книга преди много време, но така и не я довърших. От скоро работя в голяма международна компания и мисля, че трябва да си подновя знанията за бизнес етикета.

2. Прочети нашумяла книга - "Сърце за разбиване" на Али Новак 

Тази книга нашумя из българските книжни блогъри преди повече от година, но аз сега чак ще и отдам това внимание. 

3. Прочети книга за един ден - "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин

Тази книга също бях започнала около Коледа, тъй като я получих като подарък, който сама си избрах, но така и не дочетох. Избирам я за това предизвикателство, тъй като е не повече от 200 страници, от които повечето са със снимки на истинските писма, които Толкин е писал на децата си.

4. Прочети книга с герой, който е много различен от теб - "Не пускай ножа" на Патрик Нес

Отново книга, която започнах преди повече от две години, но тогава не беше моя и трябваше да я върна. Вече имам цялата поредица за Жвият хаос и много искам да прочета до края на годината. Главният герой в романа е момче. По това се различаваме за сега, ще видим след като прочета книгата, дали ще имаме и още разлияия.

5. Прочети книга, която четеш единствено навън - "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин

Тук отново избирам тази книга, тъй като планувам да я прочета в градския транспорт на път за работа и в обедната почивка.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата - "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин

Доста тънко се опитвам да мина с едно загалвие в три предизвикателства, но няма как да не се забележи, че корицата на тази книга е божествена.

7. Прочети седем книги 

Това предизвикателство никога не се опитвам да го постигна, затова и тази година няма да се опитвам. Ако успея да прочета дори вече планираните книги ще бъда щастлива.


А вие ще участате ли ? Ако да споделете ми вашите тайни за успешно четене. 


0

copyright © . all rights reserved. designed by Color and Code

grid layout coding by helpblogger.com