20 април 2017 г.

Big Little Lies


Сесията ми наближа, затова нека изгледам всички възможни сериали. Около Великден изгледах "13 причини защо", за който качих ревю не много отдавна. Последните 2 дни изгледах "Големите малки лъжи". Не си мислете, че седя по цел ден вкъщи и гледам сериали (а как ми се иска), просто и двете продукции са с по един сезон и малко на брой епизоди. 
"Големите малки лъжи" е базиран на едноименният роман на Лиан Мориарти, който разглежда живота на няколко богати семейства. Както във всеки друг роман/сериал тези семейства има своите проблеми - някой малки, други големи. Разбира се тези семейства имат и  своите тайни.
Ще се опитам да спестя всякакви спойлери, за да може всеки да прочете ревюто без да се притеснява, че ще му разваля кефа от гледането. 
"Големите малки лъжи" е малко по-осъвременена версия на комбинацията между "Отчаяни съпруги" и "Оринддж Каунти".  Основата на сериала е около три съпруги и техните деца. В главните роли на тези съпруги са Рийз Уидърспун, Никол Кидман и Шейлийн Удли, която повечето от вас знаят от поредицата Дивиргенти. Признавам, че актьорският състав на този сериал е нещо, което определено те кара да го гледаш. Друга доста интересна роля в сериала има Александър Скарсгард, който играе съпруга на Никол Кидман. Доста сполучлива се получава двойката им в сериала, определено си отиват. Скарсгард е запомнящо се лице от доста други филми и сериали, като "Истинска кръв" или "Легендата за Тарзан", която миналата година излезе по кината. Дори може да ви е познат от някой друг музикален видео клип, като този на Лейди Гага. 
Всяко едно от семействата на героините има проблеми, за които никой не подозира. Всички хора в града ги виждат като идеални и никой не би си помислил, че те могат да бъдат засегнати от така наречените битови проблеми и скандали. Всичко излиза наяве, когато някой е убит. Няма да казвам повече за сюжета, нека сами разберете. 
Града, в който е снимам сериала е повече от удивителна. Градът Монтерей в Калифорния, САЩ има прекрасни скалисти брегове, в който вълните се разбиват с пълна сила. Перфектна локация за този сериал, поне според мен. 
Бих препоръчала тази продукция на всички фенове на "Отчаяни съпруги", на които им липсва сериала и си търсят нещо подобно. Не мисля, че втори сезон или каквото и да е продължение ще излезе, тъй като сериала е базиран на книга, която има доста сполучлив финал, който е пресъздаден също толкова добре и на екрана. Но нали знаете, надеждата умира последна. 

16 април 2017 г.

13 reasons why


Този сериал нашумя твърде бързо. Премиерата му беше на 31 март 2017 и вече всеки говори за него. Нямаше как и аз да не видя за какво е целият шум. Всяко ревю или коментар, което прочетох за сериала беше положително. Всички казваха колко силен бил първият епизод и как от много време не са попадали на толкова добър пилотен епизод. Е, не знам дали всички тези хора са изгледали целият сериал, но моето мнение не се препокрива с тяхното изцяло.
Да започнем с предисторията на сериала. "13 причини защо" е роман от Джей Ашър, който бележи голям успех след излизането на сериала. Продуцент на сериала е Селена Гомез, която обръща много голямо внимание в нейните социални профили, но не само там на проблемите засегнати в продукцията. 
Сюжета на сериала се развива около самоубийството на 17-годишната Хана, която оставя след себе си 13 записа, всеки от тях е причината за нейното самоубийство. И всяка една причина е човек. Самата идея лично според мен е доста оригинална и леко ретро, тъй като записите са записани на касети. В тези записи Хана прави някои ужасни разкрития за свои съученици и приятели. Неща, на които тя е станала свидетел и неща, който са и причинили на нея. 
Някои от причините ми се сториха твърде изтъркани и не смятам, че нещо подобно би трябвало да е причинна за нечие самоубийство. Не искам да спойлвам на никого, който още не е гледал сериала, затова няма да упоменавам, кои са тези причини. Но причина дванадесет за мен беше най-тежката, както и причинна девет. Те са сходни и са нещо, за което човек би стигнал до самоубийство. 
Сериала е много добре направен и частите са свързани идеално. Самата история е тази, която на моменти е дразнеща и ме кара да си мисля, че главната героиня си е изпросила сама, някои неща. Отново няма да упоменавам, кое конкретно. 
Не съм чела книгата, не знам колко се различават двете истории, но тази на сериала имаше доста отворен край. Много ми се иска да разбера какво се случва след последната касета. Няма информация за втори сезон, но авторът на книгата споменава в интервю, че самият той е любопитен, какво може да се служи с героите. 
Темите и сцените, които са засегнати и показани в сериала са много тежки. Не бих го препоръчала на хора, които са прекалено чувствителни. Има няколко култови сцени, които бих казала, че има значение за всеки и всеки трябва да чуе и види. 
Колкото и да не ми хареса напълно тази продукция,ми показа, че винаги трябва да се оглеждаме около себе си. Може би най-близките ни хора са под голям стрес и са изправени пред тежки решения и ние дори да не подозираме за това. 

12 април 2017 г.

21-st Sofia International Film Fest

Този март имах възможността да се включа в едно невероятно събитие, а именно София Филм Фест.
Бърз преглед на историята на фестивала от създаването му сега. За първи път той е проведен през 1997 година. Всяка година на фестивала се представят много нашумели заглавия през годината, много български и европейски премиери, както и утвърдени класики. За всички години на фестивала са представени над 1600 заглавия.
Моят досег до фестивала беше като доброволец. Успях да се "добера" до тази позиция, през любимият ми сайт за доброволчество TimeHeros.org. Преди време ви споделих за него, ако сте пропуснали, ето ви линк.
Една от първите ми задачики за фестивала беше като гардеробиер на откриващото парти за фестивала. Не съм била на по-забавно място. Тази вечер успях да се запозная с голяма част от организаторите и доброволците. Даже (не се хваля, ама) успях да се запозная с Захари Бахаров.
Моите основна локация за фестивала беше Дома на киното. Ако сте нямали възможността да посетите това кино в центъра на София, побързайте. Това е едно от малкото кина, които изглеждат по един уникален и ретро начин, със стари тапицирани седалки и тежки червени завеси, които се вдигат преди да започне прожекцията. Абе направо си е приказка там.
По време на фестивала успях да се срещна с Рупърт Еверт. Сигурна съм, че всеки от вас го е гледал поне в един филм, като се започне от вечният "Инспектор Гаджет", минем през "Сватбата на най-добрият ми приятел" с  Джулия Робъртс, и завършим със "Звезден прах" . Освен, че се изявява като видим актьор, той също е и режисьор. На срещата, на която присъствах, той сподели, че тази година приключват снимките по негов проект, който е екранизация на приказката на Оскар Уайлд, "Щастливия принц". Може да я очакваме в края на 2018.
Като доброволец имах правото да посещавам всички прожекции, в почти всички кина, които бяха партньори на фестивала. За жалост, не успях да посетя всички прожекции, които бях си набелязала, но много от филмите ще бъдат излъчвани след края на фестивала. Най-много се впечатлих от немския филм "Сбогом, Берлин". Супер свежа комедия за две деца, които поемат на пътешествие из Германия с крадена Лада Нива. Нямаше човек в залата, който да не се засмя на някоя от шегите или ситуациите, я които бяха поставени героите.
За финал, ще кажа, че догодина със сигурност ще се запиша отново. Последния един месец беше изпълнен с много приятни и нови емоции за мен. 

19 март 2017 г.

Film review: La La Land


Крайно време беше и аз да гледам този филм. Имаше твърде много приказки около номинираният за Оскар филм, който за няколко минути спечели наградата за най-добър филм, но тя му беше отмъкната унизително под носа. Мисля, че всички знаят за този случай, така че нека минем към същината. 
Може би много от вас ще ме намразят, тъй като по коментари и ревюта разбирам, че филмът е пленил голяма част от зрителите си, но за жалост не и мен.
Принципно съм човек, който харесва мюзикъли и идеята във филм да има много музика и танци ми допада, но не и при La la land. Музикалните изпълнения ми идваха твърде много и бяха твърде натрапчиви (поне в първата половина на филма, във втората някак бяха по-добре слени с историята). 
Нещо, което пък много ми допадна е стилът на всички герои и като цяла целият нюанс на филма, който лъхаше на 30-те години на миналият век. Многото джаз, танците и като цяло обстановката, в която бяха героите ми напомняше на стар филм. Но разбираш, че действието не се развира в ранните десетилетия на миналият век, когато нечий мобилен телефон звънне или се появи, някоя от онези нови хибридни коли. Не знам колко умишлено е направено това, но според мен се е получило доста интересно преливане между годините. 
Нещо друго, което ми се стори доста интересно е така наречения "magical realism". Срещала съм се с този похват основно в литературата, но до сега не бях го срещала във филм (или поне не съм го забелязвала). Характерно при този похват е, че се вмества нещо магическо или фантастично в напълно нормална среда, в която се развива действието. Най-лесният пример, който мога да дам от La la land е как героите започват да летят докато танцуват. Със сигурност те не могат да летят и по този начин нещо фантастично се вмества с напълно нормалната обстановка на действието. 
Няма как да не кажа нищо за актьорският подбор. Лично за мен Ема Стоун и Раян Гослинг не си пасват идеално. Но след като се замисля, не знам, кои други актьори биха изиграли тези роли по-добре от тях. Интересен факт за Гослинг е, че само за няколко месеца той е успял да се научи да свири на пияно до съвършенство, дори Джон Леджент, който участва във филма казва, че е завидял за уменията, които е успял да придобие Гослинг за краткото време. 
За финал, ще говоря за финала и като цяло усещането, което остави в мен този филм. За мен финалът беше най-добрата част от целият лента. Той показваше едно алтернативно развитие на действията, което ми се стори дори забавно. Цялата идея на филма ми хареса адски много. Успях да открия себе си и в двамата главни актьори, което според мен за зрителя е важен момент - да види себе си в героите.

17 февруари 2017 г.

Film review: Hacksaw ridge


Може да съм само аз, но военните филми са ми слабост, особено такива за Втората световна война. Така, че нямах съмнения, че ще посетя киносалона за да гледам тази прожекция. 
Филмът е базиран на реална история за младо момче, което решава да се запише в армията. Главният герой, Дезмънд, изигран от един от любимите ми актьори, а именно Андрю Гарфилд, има тежко детство. Вижда много мъка и болка в очите на майка си всеки път, когато пияният му баща и посегне. Един от тези пъти, той опира оръжие в лицето на баща си. Това е момент, който обръща неговият живот. От този миг Дезмънд отказва да докосне оръжие. И все пак се записва в армията с идеята, да стане медик и да помага на всички ранени на фронта. 
Но всеки в армията трябва да мине обучение по военно снаражение. Тука идва много труден момент за героят. Той е осъден от военният съд за отказ за приемане на заповеди от по-вшие стоящи командири и генерали и е хвърлен в затвор до изчакване на делото му. Колкото и заплахи да са отправяни към Дезмант, колкото и кръв да беше изтекла от раните му, той не се отказва от своите възгледи, не е нужно да носиш оръжие на фронта за да си полезен. И доказва това негово вярване. За малкото време, в което служи той спасява 87 души, някои от които вражески войници. Той е воден от една мисъл - да помага. За него няма враг или съюзник на фронта, те са ранени или здрави. Силната вяра на героя го прави толкова забележителен, Дезмънд не е нищо повече от всеки друг дивизията, но той носи вярата в себе си. 
За мен най-въздействащ беше финалът на филма. Самият Дезмънд Дос се появява в кадър и с треперещ глас разказва как се е молил на Господ, да спаси поне още един. Когато видиш щастието и интереса, с които реалният герой вдъхновил историята я разказва можеше да усетиш истинската надежда за този свят. 

13 февруари 2017 г.

Favourite youtubers: Bulgarian vloggers vol.2


Не съм голяма почитателка на видеа за грим, козметика и прочие. Не са много каналите на тази тематика, които следя. Но съвсем на скоро открих този на Деси. Буквално за ден-два успях да изгледам всички клипове в канала и, повярвайте ми това си е постижение. Повечето и видеа са с продължителност повече от 10 минути. Но нека това не ви плаши. Няма видео на Деси, без значение дали е било 10 или 30 минути, в което да ми е било скучно. Тя говори толкова увлекателно и дава наистина честни и пълни ревюта на много продукти, както от нашия пазар така и от световния. 



Да си призная Андреа или по известна като лицето, което се крие зад пуканките, е вдъхновението ми за този пост. Снощи цяла вечер гледах видеата и и повярвайте ми някои ги гледах по два, три пъти просто защото наистина ми харесва работата на това момиче. Основната идея зад канала и, както и фейсбук страницата, в която също можете да откриете много интересни видеа и материали, е да дава на киноманите актуална и интересна информация. Премиери, сериали, класики и много пуканки можете да откриете  на канала и. Определено е нещо ново и уникално за българския ютуб свят.



Няма как да не спомена това мое малко сладко откритие. Определено не съм ги открила аз, но за мен си бяха цяла новина, когато открих канала им. Алекс и Райс са младо семейство, която споделя любовта си не само един към друг, но и към книгите. Като жанрови предпочитания, те са коренно различни и това напълно ги допълва и прави канала им уникален, В края на миналата година те успяха да реализират един техен вълнуващ проект, за който повечето книгомани знаят, а именно BOPS. Това е абонаментна месечна кутия за четящи хора. Какво по-хубаво от това четящи хора да дават на други четящи хора хубави изненади. 



Stefi Booktopolis


Няма как да мина само с един книжен канал в тези любимци. Канала на Стефи ми е известен от много време, но може би чак сега успях да го оценя истински. Тази година Стефи започна университет и изучава книгоиздаване. За мен това е много любопитна материя и тя успява да вмъкне научени факти и знания от университета във видеата си. 



И на последно място, но не и по важност е момиче, което открих, че Инстаграм. Тя е уникален фотограф и това може да се види във видета и. Изпипва ги до последен детайл. Качеството на материала е божествено. Основно видеата и са дневници от пътуванията и. Можете да откриете и много полезни съвети за живота в канала и, абе като цяло няма да съжалявате, ако се абонирате. 

9 февруари 2017 г.

Film review: Split


Подходих с пренебрежение към този филм, признавам. Оставих приятеля ми да избере филм без да се сърдя за избора му. Дори не бях гледала трейлър на филм. Нищо не знаех за него, но все пак отидох в кино салона без много да се муся. 
В началото ми се видя скучен. Определено, мислех, че ще изгубя 2 часа от живота си седейки в кино салона. Но повярвайте ми, толкова добър филм не бях гледала с години. 
Нека все пак ви разкажа основната идея зад тази прожекция. Три ученички биват отвлечени от млад мъж. Момичетата са обладани от един куп зловещи мисли какво може да се случи с тях и какво може да им причини този мъж. Те успяват да чуят негов разговор с жена и решават, че тя може да им помогне, да вразуми младия мъж, но уви, тяхната мечта, че могат да бъдат спасени е бързо разбира след като в стаята влиза същия мъж, но облечен като жена. Държанието на главния герой не показва по никакъв начин, че той е отвлякъл момичета. В ролята си на жена, той им носи храна и се грижи за тях. Паралелно с развитието на действието в стаята, я която са заключени момичета, виждаме как главният герой, Кевин, посещава психолог от там ние разбираме на какво реално се дължи това негово поведение. Кевин страда от раздвоение на личността. В неговото тяло живеят 23 личности, които са коренно различни една от друга. В неговата същност се крият, жена, 8-годишно момче, дизайнер хомосексуалист и още много. Дори една от личностите, които съществуват в него има диабет. За тази негова личност Кевин си инжектира инсулин, който по никакъв начин не вреди на тялото му, когато той е друга личност. 
Пълни адмирации за актьорската игра на Джеймс Макавой, който изпълнява главната роля. Той успява да премине за секунди от една личност в друга. Успява да представи всеки образ, който се крие в главният герой по уникален начин. 
Апогея на историята идва с момента, в който в Кевин започва да се развива 24 личност, която е наричана от всички Звяра. По описание на другите личности на героя, Звярът е много по-силен от нормален човек, може да се катери по гладки повърхности и да бяга изключително бързо. С появата на този герой, ние виждаме, че реално човешко същество успява да си внуши, че е способен на всичко това и да го върши без проблем. В този момент си давам сметка колко силен може да е човешкият разум и как само с негова помощ може да си създадем такива сили и възприятия. 
Бях пленена от идеята на филма. Дадох си сметка, че нищо не е невъзможно. Всичко зависи от теб и от това какво искаш да постигнеш. Мисълта, че можеш да направиш нещо подобно е сединствената, която те дели от осъществяването на тази твоя цел. Затова просто вярвайте в себе си и ще постигнете всичко.