30 before 30





Последните няколко години ми стана традиция да споделям с вас в блога моите цели за всяка година и прогреса ми за целите от предходната година. Но тази година нямаше такъв пост. Преди много време гледах това видео и си помислих, че вече съм на 21( тази година ставам на 22) и имам достатъчно време да си поставя моите цели, които искам да постигна преди да навърша 30. Някои от тях са доста конкретни, а други са по-абстрактни, но исках да имам и от двата вида. Дори да не изпълня всичко от този списък ще съм щастлива да съм поне близо до изпълняването на тези цели. Някои могат да ви звучат крайни и да кажете, че такива неща не могат да се предвидят, но нека поне се опитам.
1. Да посетя Швейцария през зимата.
2. Да науча всички столици в света.
3. Да прочета 100 книги.
4. Да посетя 6 от 7 континента.
5. Да се омъжа.
6. Да завърша магистърска степен.
7. Да имам собствен дом.
8. Да имам собствена кола.
9. Да стартирам свои бизнес.
10. Да прекарам Коледа във Виеана.
11. Да имам куче.
12. Да изкача връх на планина.
13. Да проддържам връзка с penpal-а си
14. Да продължа да изпращам картички на непознати
15. Да се сдобия с тялото, което винаги съм искала
16. Да опозня родната си
17. Да прекарвам повече време със семейството си
18. Да участвам в маратон
19. Да запaзя приятелите си от детството до като стана на 30
20. Да преплувам разстоянието от Китен до Приморско
21. Да посетя кралски прием или бал.
22. Да се появя по телевизията под някаква форма.
23. Да се науча да плувам.
24. Да се науча майка ми да кара колело.
25. Да имам дете.
26. Да започна да говоря свободно немски.
27. Да изкарам сертификата си за C1 за английски език/
28. Да помогна на някого.
29. Да отида на опера/мюзикъл/балет.
30. Да си направя татуировка.

А какво искате да постигнете вие преди да навършите 30?


0

Book review: Die Goldene Brücke by Eva Voller

Определено мина време от както прочетох първата книга на немската авторка, но сега ми е още по-сладко след прочитането ѝ. Преди няколко години получих първата книга от поредицата от издателство Ибис и не таях големи очаквания за нея, но това може би ме накара да остана толкова впечатлена от книгата. Тук може да намерите мнението ми за първата книга, ако не сте го чели все още.
Докато в първата част от трилогията действието се раз

вива в ренесансова Венеция, във втората книга се пренасяме в романтичен Париж, доколкото може да се нарече романтичен през седемнадесети век. 
Вече позната ни Ана се запътва на ново приключение. Този път да спаси любимият си Себастияно, който се оказва заседнал във времето. За капак на всичко, той не помни, коя е тя. 
Тя се пренася във времето на мускетари, кардинали и хугеноти.  Тя успява да се забърка в куп интриги, да завърже още толкова приятелства и да спретне двойно повече бели. 
Авторката и в тази книга е описала Париж от времето на Луи XIII още по-добре от описанията на Венеция от първата книга. Събитията и историческите личности, които са били по времето на историята са представени с техните реални исторически черти. Разбира се, Фоьолер е успяла да даде доста интересен завършех на един вече състоя ли се събития. И на моменти определено поставя под съмнение знанията ми по история, тъй като нейните предложенията са досущ като истински исторически събития. 
Както в предния така и в този роман авторката не изпуска възможността да вкара читателите си в ужас с няколко plot twist-та. 
Няма как да не адмирирам авторката, за това, че е създала много реалистична среда и обстановка, както и обстоятелства. Радвам се, че все повече автори започват да обръщат внимание на малки детайли, като това, че главните им герои са тинейджъри, които нямат неограничени средства и имат пълен достъп до интернет. Друго нещо, което прави за мен романа още по-добър е това, че много подробности около пътуването във времето, които са споменавани в първата книга се споменават и във втората, тъй като е нормално читателят да изпусне някоя тънкост и детайл.
Новите герои, които са добавени към епохата са просто прекрасни. Изпитвам силна привързаност към един от тях и много се надявам да се появи някак си в трета и, за жалост, последна книга. 
Много от въпросите за пътуването във времето, които може би сте си задавали в първата книга, но не сте получили отговор, ще намерите във втората. 
Определено бях много по-очарована от продължението на трилогията и се надявам финалът и да не ме разочарова. 
И за финал ще споделя, че корицата на втората книга по нищо не отстъпва по-великолепие на първата. 
0

Book review: The memory book by Lara Avery




Какво бихте направили ако разберете, че след време ще започнете да губите паметта си? И тук говорим за всичко, от това, кой сте вие, къде се намирате, дали си измихте зъбите, дали сте имали детство.
Това е историята на главната героиня Саманта в романа на Лара Ейвъри. Почти завършила, готова да се премести в Ню Йорк за да учи, тя открива, че скоро няма да може да си спомни дори името си.
При така новина, всеки би изпаднал в депресия или дори в по-тежко състояние. Но Сам не е такъв случай. Тя е повече от убедена, че тази болест е нещо, което ще отмине и, че щом е открита при нея на така възраст ще има по-малко поражения. И за миг тя не може да спре да мисли за бъдещото си. Като първенец на випуска тя иска да е перфектна. Пише есета до последната минута, участва в различни извън класни занимания и за миг не може да си помисли, че всичко, което знае, може да изчезне от главата й.
Тя започва да пише до себе си. Започва тази книга, в която описва какво се е случило всеки ден откакто са открили болестта й. Пише за да може да си спомня, в деня в който вече не помни нищо.
Самнта е най-типичният герой, който съм срещала в тийн роман. Тя е като абсолютно всички, само може би е много по-амбициозна. Лара Ейвъри е създала героиня, в която всяко момиче минало през гимназията може да се види. 
Силно завиждам на Сами за нейният позитивизъм и кураж. Тя е човек, който всеки трябва да има в живота си. Човек, който не може да приеме не за отговор. Човек, който има амбиции и планове и няма да позволи, на никога да ги разруши.
За жалост, както казах тя е най-реалистични герой, когото съм срещала. Затова няма как да не прави и грешки и то много, както всички нас, но въпреки това остава вярна на себе си. 
Книгата има много неочакван края, поне за мен беше такъв. Целият роман беше позитивен и си мислех, че ще има и такъв край, за да може да ни покаже, че можем да преборим всичко, но уви не.

Страшни благодарности на Егмонт, за предоставеното копие на тази великолепна книга. 
0

Book review: The rest of us just live here by Patrick Ness


За мен тази книга винаги ще бъде много ценна, но не заради самото си съдържание, а поради факта, че ми е подписана от самият автор. Много бих искала и историятя да ми беше харесала толкова, но за жалост не останах очарована. 
Преди някой да ме нападне, че говоря лошо за труд на Патрик Нес искам да кажа, че много нещата в книгата ми харесаха, но за жалост тези, които не ми харесаха надделяха. 
Останалите, които живят тук са всички герои от книги, които не са участници по никакъв начин в основните събития в романа. Останалите са масата, която просто бива потърпевша от действията на така наречените избрани деца. Сега сигурно си мислите, "А, да има и такива, дето просто са там". Идеята да се напише книга за тях е повече от добра, защото показаните нещата от тяхна гледна точка са много по-различни от това как ги виждата избраните. 
Всяка глава на книгата започва с няколко реда, които разказват главната история, за свръхестествените събития и как "главните герои" се опитват да победят злото. А след нея е историята на всички други хора и това как те я преживяват и как биват потърпевши от събитята. 
Не съм сигурна дали авторът е целял да бъде забавно, но на мен много ми хареса как по някакъв начин се подхожда с насмешка към много нашумялите теми в тийн романите като бума на вампирите или зомбитата. Тези теми Нес е представил като различни епохи, които са били преживени от хората. 
Самият Патрик Нес пише изключително увлекателно, но някак имах доста по-високи очаквания за развитието на тази така добра идея. Героите ми се струват малко плахи и малодушни. Може и това да е била целта на автора, да иска да създаде такива герои, героите от масата, но определено на мен не ми бяха много любими. Имаше неща, които ме караха да се чувствам близка с героите. Някои от тях страдаха от психично разстройство, имаше такива с хранителни, имаше цветнокожи герои, имаше хомосексуални герои. Хареса ми, че автора се е опитал да покрие всички групи от обществото, защото това е истината. В масата има всякакви хора. 
Пишейки това ревю осъзнавам, че смисълът на книгата е може би много по-дълбок от колкото съм си мислела. Този роман ни представя нас, всички ние, които просто живеем сред може би  не супер герои, но сред много успели и известни хора, които светът следи. И колкото и да ни е трудно да си признаем искаме и ние да сме като тях. 
0

TV show review: Dark


След като гледах Stranger thing по-рано тази година бях убедена, че по-готин и оригинален сериал няма как да се направи. Но страшно много съм грешала. Представям ви мовят нов любим сериал- Dark. 
Сериалът е продукция на Netflix, но е едно от европейските им изпълнеия. Много хора могат да се отказаж от сериала много преди да са започнали да го гледат поради факта, че е на немски език, но според мен това го прави още по-добър. 
Когато излезе трйлърът на сериала много хора, дори и аз направихме съпоставка с гореспоменатата продукция на Netflix - Stranger things и още един филм, който излезе по-рано тази година - IT. Определено има елементи, които са част от сюжета и на двете продукции. Единствените допирни точки между IT и Dark са това, че и в дете става въпрос за малък град, в който изчезват деца и дадени събития се случват през определен  период от време. А връзката между Stranger things и Dark e, отново маклитя град и изчезналите деца. 
Докато в Stranger things се случват паранормални събитя, то е Dark, всичко е чиста наука. 
Искам да споделя много неща относно сериалa и това как оставя съзнаието ми в една гигантска каша след като изгледах първият сезон, но не искам да ви развалям удоволствието от гледането. Ще ви разкажа малко, колкото да подтикна интереса ви. 
Историята се развива с малък немски град през ноември. Всички в града се познават. Всеки е женен за някого от града и няма много чужди хора. Изчезва едно от децата в града и го няма повече от 2 седмици. Полицията в града прави всичко по силите си, за да намери изчезналото дете. Край града има гора, в която има пещера, в която никой не знае какво има. Група деца от училище решават да потърсят изгубеното момче в пещерата. Когато са там обаче чуват странен звук и всички побягват в паника. Шерифът на града започва да търся още по-усилено, коагто неговото собствено дете е изгубено същата нощ в гората.
Зад цялата история стои една добре обмислена история за пътуване във времето, черни дупки и това дали могат да бъдат спряни. Първият сезон има доста отворен край, който се очаква да се продължи в новият сезон, който е вече потвърден от Netlix. А докато това се случи, изгедайте първият сезон, обещавам ви, че няма да съжалявате.
0

Book review: Letters from Father Christmas by J.R.R Tolkein


Не съм чела много коледни книги и като цяло не съм виждала голям смисъл в тях. Но когато открих на миналогодишния панаир на книгата тази прекрасна корица на издателство Колибри, някак усетих вътрешно привличане и поисках да я имам. 
От тук насетне мога да кажа, че това, ще бъде книга, който ще чета всеки декември, защото никога не съм усещала по-силно коледно настроение от както бях малка и още силно вярвах в Дядо Коледа. 
Ако и вие искате да си върнете това усещане за Коледа отдайте се на това прекрасо четиво. Книгата е изключително лека за четене. Състои се от куп писма и много много илюстрации, който самият Дж. Р. Р. Толкин е нарисувал. 
Всички знаем, че Толкин има развихрено въображение, благодарение, на което създава един от най-значителните светове в историята на фентазито. Това него въображение му помага да пише всяка година писма на децата си от името на Дядо Коледа. В тях той разказва за куп неща, които се случват на Северният полюс през годината, докато Дядо Коледа се подготвя за Коледната вечер. Той измисля, куп герои, които се появяват с всяко ново писмо. 
Дори по време на Втората световна война, той успява да оправдае оскъдните подаръци, които Дядо Коледа е успял да донесе.
През годините децата му порастват и в един момент писмата започват да стават все по-кратки и в един момент Дядо Коледа просто казва временно с


богом на тези деца, защото има куп други деца, които очакват писама от него. 
Книгата е един страхотен подарък за малките, които още вярват в белобрадия старец, но и за тези, които са изгубили вече вяра в него. 

0

TV show review: Stranger things 2


Вече съм споеделяла цялостно си мнеие за сериала и за продукцията след като изгледах първия сезон на предаването. Можете да го прочете тук , ако все още не сте сигурни дали искате да го гледате. Ако е така по-добре да не четет надолу тъй като ще има СПОЙЛЕРИ за вас. 
И така, аз лично не съм чакала много за новият сезон , тъй като през 2017 гледах първият сезон на сериала. Бях малко разочарована, когато пуснаха целият втори сезон на веднъж, но след като започнах сезона се радвах, че можех да гледам до края. Изгледах за два дни, мисля, че даже се забавих, тъй като го започнах чак ноември. 
И така към същинските спойлери. За начало смятам, че можеше по-рано да срещнат 11 с останалите, но определено появяването и беше доста ефектно. Хареса ми това, че имаше няколко сюжетни линии. Едната разбира се тази около Уил и компанията и това което се случваше с него. Поклон пред тези деца. Толкова добре играят ролите си. А още повече ме радва мисълта, че извън сериала тези хора са супер добри приятели. Ненадминати са просто. Ако трябва да бъда честна малко в повече ми дойде идеята за "сестрата" на 11. Някак вече мога да си  предтавя какво се очаква в следващият сезон освен, разбира се, битката с долният свят, очаквам опити да се открият всички деца със способности като тези на 11. Нямам някакви много големи очаквания за следващият сезон от към сюжетна линия, въпреки, че намирам вторият сезон за по-добър от първият. 
Няма как да не спомена новите героии. Макс е перфектно допълнение към групичката. Много се надявам да я виждаме все по-често през следващият сезон. Колкото до брат и, намирам го за кретен, който може да има невероятно развитие през следващия сезон. Даже да се надявам да се случи точно така, защото виждам голям потенциал в него. 
Искам да отделя цял абзац за Стив Харингтън, защото го заслужава. Той и 11 за мен имат най-голятото развитие от първи сезон до сега. Стив беше пълен егоист в началото на сеозн едно в края му вече започна да става любимец на всички. Но през вторият сезон не мисля, че ще има някой, който ще отрече, че Стив не е любимият им герой за сезона. Няма как да не спомена разочарованието си от Нанси. До някъде се радвам, че е с Джонатан, но начина, по който се отнася със Стив не е правилен. Той беше толкова влюбен в нея и преживяха толкова много заедно и определено не заслужаваше да бъде зарязан по този начин, като цяло не мисля, че трябваше да бъде зарязван въобще.
За жалост според различни източници третият сезон може и да не успее да види бял свят през 2018, а ако това се случи, то ще е в края на годината. Дейвид Харбър споменава в интервю, че на двамата братя създатели на сериала им е необходимо време за да създадат новият сезон. А ние в никакъв случай не искаме да прибързат нещата и да направят некачествен материал. 

0

Book review: Joyland by Stephen King


Купих тази книга преди близо 5 години, коагто имах малка треска по Стивън Кинг, но за жалост тя не продължи дълго. И така тази прекрасна книга хващаше прах толкова време на рафтовете ми и беше разнасянa по толкова много места, докато не попаднах на ревю на Алекс от Четат ли двама на няколко книги на Кинг. Мисля, че всчки знаме, че когато Алекс говори за книги може да накара всеки да прочете нещо.
Ако сте фенове на Кинг, то няма как да пропуснете тази книга. Но ако сте фенове на ужаса, тази може да не е точно за вас. Джойленд е по-близо до трилъра и криминалния жанр, колкото до ужаса. Но това не е прави по никаъв начин по-малко добра книга. 
Историята се развива около увеселителния парк Джойленд. В парка се подвизават както стари работници, които са навлезли в увеселителния бизнес, така и всяко лято се наемат нови работници, основно студенти, които си търсят работа за лятната ваканця. Увеселителният парк се намира до малко градче на брега на океана. Мечтата за всеки студент.
Главният ни герой е точно един от тези студенти. Той страда от разбито сърце и точно едно лято далеч от всичките му проблеми би му помогнал да разбере какво иска от живота.
За сега всичко ви звучи твъреде спокойно, нали? Разбира се трбява да има нещо анормално в цялата история. Всеки увеселителен парк има влакче на ужасте, но това в Джойленд е мало по-особено. Преди години млада жена е убита на него. Носят се легенди из песонала, че нейният дух все още витае из лунапарка. Но това не е единственият проблем, нейният убиец е все още неизвестен.
Мисля, че повече не ви трябва да знаете, за да искате да прочетет тази история. 
Един нетипичен роман за Кинг, но определено си заслужава да бъде прочетен. За жалост не открих информация да се очаква каквато и да е екранизация на романа, но да се надяваме в бъдеще да се случи и това. 
Бих препоръчала книгата на всеки, който не знае с какво да започне на Кинг. 
0

TV show review: Girlboss



След като прочетох книгата веднага изгледах сериала и не се шегувам за веднага. Отне ми един ден. Точно един ден. 13 епизода всеки по около25-30 минути. Не е мисия невъзможна. 
Тук мога да сразя много хора, но сериалът не беше това, което е книгата. Ако очаквате силна история за успеха на едно момиче от едностайният и апартемнт в Сан Франциско до бизнесдамата с модна империя, aми историята въобще не е това. 
Сериалът беше обърнат в съвсем друга посока. Дoкато в книгата личният живот на София е  на заден фон и просто е тънката линия, по която се движи основното действие, а именно модното увлечение на София и малко, по-малко изграждането на NastyGal, то в сериалът личният живот е този, който движи нещата. Фокосът не е обърнат в изграждането на модната империя, а към това как приятеля и изневерява и други подобни.
Бях много разочарована, защото имах много високи очаквания за сериала след прочета на книгата. Знам, че грешката си е моя, като съм си поставила високи очаквания, но мислех, че поне ще покрие действията от книгата, но дори това не беше така. Сериалът стига до момента, в който София открива NastyGal. Първоначлно си мислех, че е възможно остатъка от действията да бъдат в следващ сезон, но прочетох доста заглавия в уеб пространството, че Netflix нямат намерения да продължава сериала. 
И разбира се, това, което във всяка една екранизация е объркано е някои от действията, кото са представени в книгата по един начин, а в сериала по съвсем друг. Това което на мен ми направи най-голямо впечатление е, че според книгата София има добра връзка с майка си. В началото, докато все още продава в Ebay тя живее в къщата на майка си и тя и помага с пратките. А според сериалът, те не се виждат от години и майка и не и е никаква опора.
Сериалът представя София в една много лоша светлина и определено човек би казал,че главната героиня им е неприятна. В книгато това е избегнато, защото историята е разказана от София и нейното мнение относно някои неини действия е представено и определено тя съжалява, че е направила някои неща.
Като цяло бих посъветвала всеки да  прочете книгата и да не гледа сериалът. Може да прочетете много позитивното ми мнение за книгата тук и да направите съпоставка с негативното ми мнение за сериалът. 
0

Book review: Girlboss by Sophia Amoruso


Четох тази книга с много голям интерес и след като я прочетох бях сигурна, че със същия този интерес ще напиша рецензията си за нея. Но след #ШЕФКАТА прочетох една много по-емоционална книга, за която исках да споделя с вас секунди след като прочетох. Ако ви е интересно, коя е тя, можете да видите ревюто тук.
Много мои приятели ми споделиха, че мислят книгата за феминистки насочена и поради тази причина не проявяваха интерес към нея. Но аз съм тук, за да докажа, че тази книга е много повече от това.
Заглавието #ШЕФКА спокойно може да бъде и #ШЕФА. Книгата обръща внимане на това как човек може да открие себе си и как може да разгърне потенциала си правейки нещо, което не е подозирал. Книгата е за едно момиче, което се чуди как да оперира хернията си без да плаща куп пари за това и същевременно с това да върши нещо, което и харесва. В книгата е показано развитието на нейният бизнес от самата идея до настоящия момент. 
Книгата е пълна с много поучителни примерии от живота на бизнесдамата, някои от които ще останат завинаги в главата ми.
Бих искала да споделя някои от тях. Сигурна съм, че много от вас са чували, че ние хората привличаме това, което е в съзнанието ни. И ако примерно си мислим за негативни и лоши неща, ще привличаме само такива в живота си. Така София разказва, как в една от връзките си, тя постоянно разпитвала приятеля си за бившата му и как постоянно се сравнявала с нея. Разбира се, приятеля и не бил очарован от темата на разговр, която тя повдигала всеки път. И така веднъж отивайки на парти с любимия си, София си мислила, как ще е супер гадно, ако попадне на бившата приятелка на приятеля си на партито. И познайте какво се случва. Точно така, попадат точно на нея.
Аз лично направих малък екперимент със себе си, като си мислех в продължение на няколко дни за стара приятелка, която не бях виждала от много време и след няколко дни попаднах на нея в автобуса. Преди бих казала, че е пълна случайност, но сега ще кажа, че аз съм искала да я срещна и с мисълта си съм я привлякла към мен.
Другият момент от книгата, който много силно ми повлия не е точно момент, а като цяло отдадеността, с която работи София. В книгата тя разказва история за едно палто на Шанел, което е намерила сред вещите на вече починала жена и купува за няколко долара. Проблемът с това палто е, че му липсва едно копче. Ако бях аз и дори съм сигурна по-голяма част вас, бихте продали палтото за висока цена, но не прекалено поради дефекта, но не и авторката на книгата. Тя се свързава с търговското представитество на Шанел в Щатите, от там те молят да изпрати едно от копчетата от палтото в Париж, а от там и изпращат същото копче, с което да запълни празното място на палтото. Е, кажете ми не е ли това отдаденост?
За финал искам да кажа, че ни трябват повече такива истории и съм сигурна, че има много още, които просто не съм прочела. Книги като тази ти вдъхват увереност в себе си и ти показват, че всичко зависи от теб и, че всеки може да успее. 
Вярвайте повече в себе си, защото ако не го правите вие, другите няма да започнат. 
0

Book review: You will not have my hate by Antoine Leiris


Малко предистория относно как тази книга попадна в ръцете ми. Началото на септември тази година получих доста приятен мейл в служебната си поща, а именно идеята за инициатива Back to school. Всеки желаещ можеше да донесе книги в офиса и в продължение на два месеца да си заемаме тези книги. Бях много впечатлена от идеята, нещо такова да се състои в офиса и още следващата седмица занесох две книги. И разбира се веднага исках да взема нещо, което да чета, но повечето книги или вече бях чела или нямах интерес към тях. И така първият месец от инициативата си мина, а аз нищо не бях си избрала. Взех тази книга, просто защото наистина исках да взема участие и защото беше достатъчно тънка и знаех, че ще мога да я прочета.
Сега мога само да благодаря, че тази книга стигна до мен. Толкова искрено и чисто послание е поставено между страниците на тази тънка книжка. Това е последната книга, която прочетох, но имаше друга, която прочетох преди това и все още не съм написала ревюто си за нея, но емоцията, с която ме остави тази книга след прочитането и, нямаше как да не излея всичко това веднага.
Сигурна съм, че всеки от вас е наясно какво се случва последните години из цял свят и най-вече Европа. Множество терористични атаки, които внесоха ужас и страх из целият свят. Никога не знаеш, къде би се случила следващата, не знаеш дали не биха повторили локацията. 
Точно това се случва в Париж на 13 ноември 2015. Серия от взривове и стрелби на различни ключови места из града. Едно от тях е заведение, в което хора са се събрали да гледат любима група. Там се намира и съпругата на автора на книгата. Той получава куп съобщение от нея, питай ги дали са добре и дали са на безопасно място. 
Антоан не разбира какво се случва, докато не включва телевизора и вижда кървавата баня, която се е случила в Париж. 
За жалост той е безпомощен, не може да помогне на съпругата си, не може да върне майката на детето им. Единственото, което може и прави е да продължи да живее и да отгледа дете, което няма да тръгне с омраза към тези, които са отнели най-скъпият човек в живота му. 
Много хора, който са чели книгата ми казват, че за тях най-силната част от нея е писмото, което Антоан пише към убийците на съпругата си. Писмо, в което той им дава обещание, че никога няма да избита омраза към тях. Това писмо той публикува във фейсбук страницата си и то стига до всички, и то дава на хората силата и посоката, в която да вървят. 
За мен обаче друга част от книгата беше много по-силна и много по-въздействаща, а именно писмото, което Антоан написва от името на сина си за погребението на майка си. Толкова не бях плакала никога на книга. Пътувах с метрото за работа и просто четях, а сълзите ми не спираха да текат по лицето ми.
Силата, с която автора показва на света, че дори и след буря като тази, човек може да стане и да продължи и да намери смисъл в своето съществуване след толкова тежка загуба е начинът, по който всеки човек трябва да се реабилитира след загуба. 
Намирам за още по-силно това, че той намира смелост да представи личната си трагедия пред целият свят, да излее всичките си чувства на хартия и някой ден, когато синът им е достатъчно голям да прочете
как е загинала майка му и да не търси отмъщение от тези, които са му е отнели, а просто да я пази в сърцето си.

0

Book review: The book of Speculation by Erika Swyler


Срам ме е да си призная от колко време имам тази книга. Повече от година със сигурност. Защо ми е отнело толкова много време да я прочета? И аз не знам, защото книгата е истинско съкровище. 
Книгата е дебюта на авторка и определено може да се усети колко чувство и труд е вложила в нея. Историята се развива в малко крайбрежно градче и определено започва странно. Когато прочетох първите две страници си представях сцена от филма "Поредица от злополучия" на Лемъни Сникет, където децата стояха в разпадаща се къща над морски вълни и остри скали. 
Определено в началото книгата е объркваща, тъй като се редуват глава, която се разказва историята в настоящето и глава, която го прави в миналото. Но след няколко глави, вече се опитваш да навържеш героите от миналото с тези от настоящето. 
Не мисля, че някой от четящите това не би харесал главният ни герой, тъй като той е библиотекар. И плувец. И то много добър. Успява да задържи дъха си под вода за повече от 10 минути. Сега сигурно се чудите какво общо имат тези всички неща. Ето какво.
Саймън, главният герой в историята, живее сам в бързо рушаща се къща. Тя е негов дом. Там той е израснал със семейството си, неговите родители и сестра си, Енола. Когато малък майка му се самоубива, чрез удавяне. Сега ще си кажете, супер банална история, какво и е толкова интересно? Уловката тук е, че майката на Саймън и Енола няколко е била циркова актриса и нейният номер е бил на красива русалка, който успява да стои под вода много дълго време. И ето тук, мога да кажа, че и русалките могат да се удавят. 
Нещата стават още по-интересни, когато Саймън получава странна пратка, която съдържа книга, който ще промени живота му до основи. 

Сега ви се иска да знаете каква е книгата и какво има в нея, но няма да ви кажа. Прочетете книгата и сами разберете. Няма да съжалявате. В историята са намесени още много персонажи, които си мислиш, че са едни, но в края на историята разбираш, че са съвсем други. Определено книгата е пълна с plot twists.
Открих, че авторката е написала малка книга като предистория за Полина, майката на Саймън и Енола,  преди да се омъжи и да стане тяхна майка. За сега не съм чула да се издава на българският пазар, но бих се радвала да разбера повече за тази "русалка".
Отдавна не съм откривала любими цитати в книга, но в тази един пасаж ме грабна много:
Семейството е като котва, която носим. Дава ни стабилност по време на бурите и не ни позволява да се отдалечим от това, което сме. Пазим семейството си в нас така, както задържаме дъха си под вода-това ни позволява да изплуваме, да живеем. Нося котви от както навърших осемнайсет. Задържам дъха си от както се помня. 
Изключителни благодарности на издателство СофтПрес, за предоставеното копие. Истинско бижу сте.  
0

Book review: Uprooted by Naomi Novik



Отново срам и позор за мен. Чета тази книга от септември 2016. Почти година. Правилно прочетохте п-о-ч-т-и  г-о-д-и-н-а. Не си мислете, че книгата не ми е била интересна или, че е била трудна за четене. Нищо подобно книгата е изключително увлекателна и напълно те пренася в нейният свят. А какъв е той ли?
Тук не съм сигурна с какво да го сравня, за да можете да добиете най-точна представа. Началото е доста семпло и лично на мен ми напомня на света на "Властелинът на пръстените" но в самото начало на историята, малкото селце на хобитите. По-нататък в историята мога да кажа, че има и по-тъмни и мрачни моменти, доста битки, които също бих отъждествила със света на "Властелина". Нека кажа, че тук всеки може да си го представи различно, поне в моята глава така се появяваше при четенето на историята. А самата тя е пълна с изненади.
https://www.waterstones.com
Началото на историята изглежда сладникаво. Млад, красив магьосник идва на всеки 10 години и избира една девойка от селото, който отвежда в кулата си. Всеки би направил сравнение с някоя приказка, дори и то да е малко. Но историята се развива по съвсем различен начин. Красивият магьосник не прибира момичетата в кулата си за забавление, а с цел да ги научи на магия и те да защитават селата си. Сега сигурно се чудите от какво ще трябва да ги защитават. Така нареченият "лес" е гъста, тъмна гора, която е пълна с твари, които дебнат хората от Поляния (Полша) и Росия (Русия). Лесът се разпортира на границата на тези две страни и млако по-малко поглъща света им. Разбира се, нещата не са толкова прости, колкото се струват, зад това агресивно и жестоко държание на леса им дълбока история, която нашата главна героиня, Нешка, разкрива. Разбира се, няма как да не пламне любов между главните герои в историята. Но тази тяхан любов е повече от вълшебна. Начина, по който Новак описва магията, която протича между героите и страста, с която допълват заклинаията си е прекрасен. Тяхната интимност протича чрез магията и авторката е успяла много добре да го улови. Но определено искам още от тяхната история. Може би нещо като подробен епилог, който разказва какво се случва с тях след всичко. 
А самата авторка има много интересна биография. Освен автор Новак е и програмист и графичен дизайнер. Писането и става по-скоро хоби, но много скоро повече от професия и страст. Книгата й е от части базирана на приказки, които е слушала от баба си, която е полякиня. Което обяснява много от източно европесйките имена и обичаии в книгата. 
Книгата определено е нещо, което бих препоръчала на феновете на фентъзи. И много бих се радвала някой да ми препоръча нещо близко до тази история, тъй като определено съм настроение за такива истории. 
И за финал няма как да не спомена прелестаната алтернативна корица. 

Изключително съм благодарна на издатество "Екслибрис" за предоставеното копие. Вие сте страхотни. 

0

Book review: The Heartbreakers by Ali Novak


Имам чувството, че не съм писала ревю на книга от години. Което е горе-долу вярно, защото последно ревю на книга, което съм качила в блога е от септември 2016. "Сърце за разбиване" имам от повече от година. Mиналото лято издателство Ибис бяха така добри да ми я изпратят и аз съм така лоша, чак сега да прочета и да напиша ревю.
Преди да започна с пълното ревю на книга ще се върна малко назад във времто, когато бях луда фенка на бойбанда. Мисля, че няма момиче, което поне малко да не се е прехласвало по One Direction. Е, с риск да загубя някои от вас като читатели, аз бях изключително пленан от тази група. Бях толкова пленена от тях, че пишех fanfiction за тях. Ако не сте запознати какво е fanfiction, това е измислена история , в повечето случаи от фенове на дадена знаменитост, като главен герой в тези истории е дадената известна личност. Мисля, че тук е удачно да вметна, че така нашумялата трилгия "50 нюанса сиво" оригинално е била fanfiction с героите от Здрач. И преди да ме съдите за моите минали интереси и занимания, тази моя фаза в живота ми мина.
Казах всичко това, защото когато започнах да чета "Сърце за разбиване" имах чувството, че чета някой fanfiction, разбира се, много по-изпипан и много по-добре написан. Но съм сигурна, че всяко момиче, което е чело fanfiction особено за бойбанди, ще намери прилики с историята.
Самата история е изключително сладка, момиче, което не харесва групата, отива на концерт, за да вземе автографи за болната си сестра, която не може да отиде на концерта. Оказва се, че попада в стаята на групата, където се запознава с всички и си изкарват супер готино и ,разбир се, между нея и единия член от групата пламва нещо. От тук насетне започват куп приключения за нашата героиня. Няма да ви разказвам повече, за да не ви разваля кефа от четенето, но само ще кажа, че както си и мислете някой пстава с разбито сърце. И не това не е нашата сладка девойка. Или не само.
Книгата е супер леко четиво, което определено отговаря на лятното ми настроение, което е доста градско. Не бях прочитала цяла книга от много дълго време  и когато завърших тази бях преизпълнена от щастие. Надявам се да си задържа темпото по книга на седмица и да продължавам да си чета.

Изклютилно благодаря на издатество ИБИС за предоставеното копие и много съжалявам за къното ревю.
0

BookTubeAThon 2017: My TBR


Аз съм един много мързелив читател. Тази година не съм успяла да завърша дори една книга. Затова реших да се включа в таз годишния маратон по четене, който ще се състои от 24 до 30 юли. Преди 2 години участвах за първи път и бях много щастлива, защото успях да прочета три книги за седмица, което лично за мен си е постижение. Надявам се и тази година да успея да наваксам с нещо. А ето и какво съм подбрала за тазгодишните предизвикатества

1. Прочети книга с човек на корицата - " Бизнес етикет" на Кристина Крънчева

Започнах тази книга преди много време, но така и не я довърших. От скоро работя в голяма международна компания и мисля, че трябва да си подновя знанията за бизнес етикета.

2. Прочети нашумяла книга - "Сърце за разбиване" на Али Новак 

Тази книга нашумя из българските книжни блогъри преди повече от година, но аз сега чак ще и отдам това внимание. 

3. Прочети книга за един ден - "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин

Тази книга също бях започнала около Коледа, тъй като я получих като подарък, който сама си избрах, но така и не дочетох. Избирам я за това предизвикателство, тъй като е не повече от 200 страници, от които повечето са със снимки на истинските писма, които Толкин е писал на децата си.

4. Прочети книга с герой, който е много различен от теб - "Не пускай ножа" на Патрик Нес

Отново книга, която започнах преди повече от две години, но тогава не беше моя и трябваше да я върна. Вече имам цялата поредица за Жвият хаос и много искам да прочета до края на годината. Главният герой в романа е момче. По това се различаваме за сега, ще видим след като прочета книгата, дали ще имаме и още разлияия.

5. Прочети книга, която четеш единствено навън - "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин

Тук отново избирам тази книга, тъй като планувам да я прочета в градския транспорт на път за работа и в обедната почивка.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата - "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин

Доста тънко се опитвам да мина с едно загалвие в три предизвикателства, но няма как да не се забележи, че корицата на тази книга е божествена.

7. Прочети седем книги 

Това предизвикателство никога не се опитвам да го постигна, затова и тази година няма да се опитвам. Ако успея да прочета дори вече планираните книги ще бъда щастлива.


А вие ще участате ли ? Ако да споделете ми вашите тайни за успешно четене. 


0

TV show review: One Tree Hill


За всички стана известно, че сесийното време в университета е най-подходящото време, да започнете нов сериала и още по-хубаво да го приключите. Въпреки, че по време на лятната ми сесия успях да започна/довърша 6 сериала, успях да си завърша и семестъра успешно.
Само за протокола One Tree Hill започнах да гледам още септември 2016. Сериала се състои от 9 сезона всеки с 23-25 епизода.Сериалът стартира още през 2003 и продължава до 2012. Мнозина са открили първите си crushes в този сериал. Няма момиче, което да не си е падало по Чад Майкъл Мъри. Ако не сте си го харесали от One Tree Hill, то тогава A Cinderella story е филмът, в който сте си паднали по него. Лично на мен повече ми хвана окото ролята на "лошо момче" на Джеймс Лафърти. Разбира се, и ролята на любящ баща много му отива. 
Лично за мен този сериал се превърна в нещо като Приятели. За 9-те години, в които е заснет сериала успях да видя как всеки един герой израства, не само на снимачната площадка, а и самите актьори като нормални хора. Всеки, който е гледал сериала би се гордял с Брук и как от една разглезена кучка, тя се превърща в добра майка и отговорна бизнес дама. Или пък Нейтън, който от играч и фукльо става любящ съпруг и баща за пример. Това са малко от примерите, които можете да видите в сериала. Всеки един епизод засяга много лични и тежки проблеми, с които всеки от нас се е сблъсквал по един или друг начин - домашно насилие, зависимост от алкохол и наркотици, училищен тормоз, убийства и още други. Много епизоди от сериала гледах в доста подходящи моменти от живота си, защото осъзнах какво искам от живота и какво не. Много от вас може би са гледали сериала още през 2003, когато е излязъл, но аз лично съм много щастлива от факта, че го гледах точно сега в ранните си 20 години и съм още по-щастлива, че има такива прекрасни сериали, които те карат да израстваш заедно с героите. Доста съм тъжничка обаче, че свърши. На моменти искам да го започна от начало и да изживея всичко пак, но знам, че няма да е същото като първият път. 
Това ревю е може би напълно излишно, защото не знам за човек, който да е гледал този сериал и да не го е харесал, но исках да споделя с вас за него. Ако все още не сте гледали One Tree Hill, поради една или друга причина, моля ви дайте му шанс. Знам, че имам куп нови сериали, които можете да предпочетете, но този гарантирам си заслужава всяка една минута прекарана пред екрана гледайки го. 
И разбира се няма как да не споделя една от емблематичните песни от соундтрака на сериала. 



2

TV show review: Stranger things



Както вече казах сесията вече ми диша във врата и се налага да оставам будна до 3-4 посред нощ. За жалост не стоя до толкова късно будна, за да уча, а гледам сериали. Преди няколко седмици, успях да изгледам доста нашумилият сериал на Нетфликс - Стани неща. 
По принцип не съм голям почитател на фантастика в сериали. В повечето случаи се наслаждавам на драма или комедия. Но поради силното възмущение на Андреа от Дръж ми пуканките и факта, че сериала има излязъл само един сезон, който се състои само от осем епизода, реших да му дам шанс. Сериалът ми дава едно усещане за Досиетата Х, но в по-малък мащаб. Отдавна не бях попадала на сериал в такъв стил. Последните няколко години се набляга на вампири, върколаци, вещици и тем подобни. 
Трудно ще е да ви разкажа за сюжета на сериала без да издам много от главните действия, но все пак ще опитам. Действието се развива в малък град през 80-те , в който всеки познава всеки и всеки знае личната история на всеки. Главните герои са група деца, което според мен прави историята и сериала като цяло супер интересни. Едно от децата изчезва по доста мистериозен начин и това кара целият град да полудее. Следват няколко убийства и други изчезвания. На фона на всичко това е появява ново момиче, което иска да помогне на групата от момчета да върнат приятеля си обратно. Повече не мога да ви кажа, без да разкрия тънки подробности от сюжета. 
Доста интересен факт е, че сценаристите на сериала - братята Дуфър са всъщност близнаци. Сценарият за сериала е написан още през 2014. Братята са били вдъхновени от много от филмите на Стивън Спилбърг и книгите на Стивън Кинг. Сериалът е бил отхвърлен няколко пъти преди да достигне до Нетфликс, които за по-малко от 24 часа дават своето одобрение. 
Вече има и новини за втори сезон, който ще започне на 31 октомври 2017 и аз изгарям от нетърпение да го гледам. Определено сериала си заслужава адмирации за изработка, за игра, за идея, абе като цяло за всичко. Това разбира се беше оценено на тазгодишните награди на MTV, на който сериала спечели награда за най-добър сериал. Само ще спомена, че наградата беше връчена от екипа на сериала 13 причини защо ( два любими сериала на една сцена). 
0

TV show review: Big Little Lies


Сесията ми наближа, затова нека изгледам всички възможни сериали. Около Великден изгледах "13 причини защо", за който качих ревю не много отдавна. Последните 2 дни изгледах "Големите малки лъжи". Не си мислете, че седя по цел ден вкъщи и гледам сериали (а как ми се иска), просто и двете продукции са с по един сезон и малко на брой епизоди. 
"Големите малки лъжи" е базиран на едноименният роман на Лиан Мориарти, който разглежда живота на няколко богати семейства. Както във всеки друг роман/сериал тези семейства има своите проблеми - някой малки, други големи. Разбира се тези семейства имат и  своите тайни.
Ще се опитам да спестя всякакви спойлери, за да може всеки да прочете ревюто без да се притеснява, че ще му разваля кефа от гледането. 
"Големите малки лъжи" е малко по-осъвременена версия на комбинацията между "Отчаяни съпруги" и "Оринддж Каунти".  Основата на сериала е около три съпруги и техните деца. В главните роли на тези съпруги са Рийз Уидърспун, Никол Кидман и Шейлийн Удли, която повечето от вас знаят от поредицата Дивиргенти. Признавам, че актьорският състав на този сериал е нещо, което определено те кара да го гледаш. Друга доста интересна роля в сериала има Александър Скарсгард, който играе съпруга на Никол Кидман. Доста сполучлива се получава двойката им в сериала, определено си отиват. Скарсгард е запомнящо се лице от доста други филми и сериали, като "Истинска кръв" или "Легендата за Тарзан", която миналата година излезе по кината. Дори може да ви е познат от някой друг музикален видео клип, като този на Лейди Гага. 
Всяко едно от семействата на героините има проблеми, за които никой не подозира. Всички хора в града ги виждат като идеални и никой не би си помислил, че те могат да бъдат засегнати от така наречените битови проблеми и скандали. Всичко излиза наяве, когато някой е убит. Няма да казвам повече за сюжета, нека сами разберете. 
Града, в който е снимам сериала е повече от удивителна. Градът Монтерей в Калифорния, САЩ има прекрасни скалисти брегове, в който вълните се разбиват с пълна сила. Перфектна локация за този сериал, поне според мен. 
Бих препоръчала тази продукция на всички фенове на "Отчаяни съпруги", на които им липсва сериала и си търсят нещо подобно. Не мисля, че втори сезон или каквото и да е продължение ще излезе, тъй като сериала е базиран на книга, която има доста сполучлив финал, който е пресъздаден също толкова добре и на екрана. Но нали знаете, надеждата умира последна. 
0

TV show review: 13 reasons why


Този сериал нашумя твърде бързо. Премиерата му беше на 31 март 2017 и вече всеки говори за него. Нямаше как и аз да не видя за какво е целият шум. Всяко ревю или коментар, което прочетох за сериала беше положително. Всички казваха колко силен бил първият епизод и как от много време не са попадали на толкова добър пилотен епизод. Е, не знам дали всички тези хора са изгледали целият сериал, но моето мнение не се препокрива с тяхното изцяло.
Да започнем с предисторията на сериала. "13 причини защо" е роман от Джей Ашър, който бележи голям успех след излизането на сериала. Продуцент на сериала е Селена Гомез, която обръща много голямо внимание в нейните социални профили, но не само там на проблемите засегнати в продукцията. 
Сюжета на сериала се развива около самоубийството на 17-годишната Хана, която оставя след себе си 13 записа, всеки от тях е причината за нейното самоубийство. И всяка една причина е човек. Самата идея лично според мен е доста оригинална и леко ретро, тъй като записите са записани на касети. В тези записи Хана прави някои ужасни разкрития за свои съученици и приятели. Неща, на които тя е станала свидетел и неща, който са и причинили на нея. 
Някои от причините ми се сториха твърде изтъркани и не смятам, че нещо подобно би трябвало да е причинна за нечие самоубийство. Не искам да спойлвам на никого, който още не е гледал сериала, затова няма да упоменавам, кои са тези причини. Но причина дванадесет за мен беше най-тежката, както и причинна девет. Те са сходни и са нещо, за което човек би стигнал до самоубийство. 
Сериала е много добре направен и частите са свързани идеално. Самата история е тази, която на моменти е дразнеща и ме кара да си мисля, че главната героиня си е изпросила сама, някои неща. Отново няма да упоменавам, кое конкретно. 
Не съм чела книгата, не знам колко се различават двете истории, но тази на сериала имаше доста отворен край. Много ми се иска да разбера какво се случва след последната касета. Няма информация за втори сезон, но авторът на книгата споменава в интервю, че самият той е любопитен, какво може да се служи с героите. 
Темите и сцените, които са засегнати и показани в сериала са много тежки. Не бих го препоръчала на хора, които са прекалено чувствителни. Има няколко култови сцени, които бих казала, че има значение за всеки и всеки трябва да чуе и види. 
Колкото и да не ми хареса напълно тази продукция,ми показа, че винаги трябва да се оглеждаме около себе си. Може би най-близките ни хора са под голям стрес и са изправени пред тежки решения и ние дори да не подозираме за това. 

1

21-st Sofia International Film Fest

Този март имах възможността да се включа в едно невероятно събитие, а именно София Филм Фест.
Бърз преглед на историята на фестивала от създаването му сега. За първи път той е проведен през 1997 година. Всяка година на фестивала се представят много нашумели заглавия през годината, много български и европейски премиери, както и утвърдени класики. За всички години на фестивала са представени над 1600 заглавия.
Моят досег до фестивала беше като доброволец. Успях да се "добера" до тази позиция, през любимият ми сайт за доброволчество TimeHeros.org. Преди време ви споделих за него, ако сте пропуснали, ето ви линк.
Една от първите ми задачики за фестивала беше като гардеробиер на откриващото парти за фестивала. Не съм била на по-забавно място. Тази вечер успях да се запозная с голяма част от организаторите и доброволците. Даже (не се хваля, ама) успях да се запозная с Захари Бахаров.
Моите основна локация за фестивала беше Дома на киното. Ако сте нямали възможността да посетите това кино в центъра на София, побързайте. Това е едно от малкото кина, които изглеждат по един уникален и ретро начин, със стари тапицирани седалки и тежки червени завеси, които се вдигат преди да започне прожекцията. Абе направо си е приказка там.
По време на фестивала успях да се срещна с Рупърт Еверт. Сигурна съм, че всеки от вас го е гледал поне в един филм, като се започне от вечният "Инспектор Гаджет", минем през "Сватбата на най-добрият ми приятел" с  Джулия Робъртс, и завършим със "Звезден прах" . Освен, че се изявява като видим актьор, той също е и режисьор. На срещата, на която присъствах, той сподели, че тази година приключват снимките по негов проект, който е екранизация на приказката на Оскар Уайлд, "Щастливия принц". Може да я очакваме в края на 2018.
Като доброволец имах правото да посещавам всички прожекции, в почти всички кина, които бяха партньори на фестивала. За жалост, не успях да посетя всички прожекции, които бях си набелязала, но много от филмите ще бъдат излъчвани след края на фестивала. Най-много се впечатлих от немския филм "Сбогом, Берлин". Супер свежа комедия за две деца, които поемат на пътешествие из Германия с крадена Лада Нива. Нямаше човек в залата, който да не се засмя на някоя от шегите или ситуациите, я които бяха поставени героите.
За финал, ще кажа, че догодина със сигурност ще се запиша отново. Последния един месец беше изпълнен с много приятни и нови емоции за мен. 
0

Film review: La La Land


Крайно време беше и аз да гледам този филм. Имаше твърде много приказки около номинираният за Оскар филм, който за няколко минути спечели наградата за най-добър филм, но тя му беше отмъкната унизително под носа. Мисля, че всички знаят за този случай, така че нека минем към същината. 
Може би много от вас ще ме намразят, тъй като по коментари и ревюта разбирам, че филмът е пленил голяма част от зрителите си, но за жалост не и мен.
Принципно съм човек, който харесва мюзикъли и идеята във филм да има много музика и танци ми допада, но не и при La la land. Музикалните изпълнения ми идваха твърде много и бяха твърде натрапчиви (поне в първата половина на филма, във втората някак бяха по-добре слени с историята). 
Нещо, което пък много ми допадна е стилът на всички герои и като цяла целият нюанс на филма, който лъхаше на 30-те години на миналият век. Многото джаз, танците и като цяло обстановката, в която бяха героите ми напомняше на стар филм. Но разбираш, че действието не се развира в ранните десетилетия на миналият век, когато нечий мобилен телефон звънне или се появи, някоя от онези нови хибридни коли. Не знам колко умишлено е направено това, но според мен се е получило доста интересно преливане между годините. 
Нещо друго, което ми се стори доста интересно е така наречения "magical realism". Срещала съм се с този похват основно в литературата, но до сега не бях го срещала във филм (или поне не съм го забелязвала). Характерно при този похват е, че се вмества нещо магическо или фантастично в напълно нормална среда, в която се развива действието. Най-лесният пример, който мога да дам от La la land е как героите започват да летят докато танцуват. Със сигурност те не могат да летят и по този начин нещо фантастично се вмества с напълно нормалната обстановка на действието. 
Няма как да не кажа нищо за актьорският подбор. Лично за мен Ема Стоун и Раян Гослинг не си пасват идеално. Но след като се замисля, не знам, кои други актьори биха изиграли тези роли по-добре от тях. Интересен факт за Гослинг е, че само за няколко месеца той е успял да се научи да свири на пияно до съвършенство, дори Джон Леджент, който участва във филма казва, че е завидял за уменията, които е успял да придобие Гослинг за краткото време. 
За финал, ще говоря за финала и като цяло усещането, което остави в мен този филм. За мен финалът беше най-добрата част от целият лента. Той показваше едно алтернативно развитие на действията, което ми се стори дори забавно. Цялата идея на филма ми хареса адски много. Успях да открия себе си и в двамата главни актьори, което според мен за зрителя е важен момент - да види себе си в героите.

0

Film review: Hacksaw ridge


Може да съм само аз, но военните филми са ми слабост, особено такива за Втората световна война. Така, че нямах съмнения, че ще посетя киносалона за да гледам тази прожекция. 
Филмът е базиран на реална история за младо момче, което решава да се запише в армията. Главният герой, Дезмънд, изигран от един от любимите ми актьори, а именно Андрю Гарфилд, има тежко детство. Вижда много мъка и болка в очите на майка си всеки път, когато пияният му баща и посегне. Един от тези пъти, той опира оръжие в лицето на баща си. Това е момент, който обръща неговият живот. От този миг Дезмънд отказва да докосне оръжие. И все пак се записва в армията с идеята, да стане медик и да помага на всички ранени на фронта. 
Но всеки в армията трябва да мине обучение по военно снаражение. Тука идва много труден момент за героят. Той е осъден от военният съд за отказ за приемане на заповеди от по-вшие стоящи командири и генерали и е хвърлен в затвор до изчакване на делото му. Колкото и заплахи да са отправяни към Дезмант, колкото и кръв да беше изтекла от раните му, той не се отказва от своите възгледи, не е нужно да носиш оръжие на фронта за да си полезен. И доказва това негово вярване. За малкото време, в което служи той спасява 87 души, някои от които вражески войници. Той е воден от една мисъл - да помага. За него няма враг или съюзник на фронта, те са ранени или здрави. Силната вяра на героя го прави толкова забележителен, Дезмънд не е нищо повече от всеки друг дивизията, но той носи вярата в себе си. 
За мен най-въздействащ беше финалът на филма. Самият Дезмънд Дос се появява в кадър и с треперещ глас разказва как се е молил на Господ, да спаси поне още един. Когато видиш щастието и интереса, с които реалният герой вдъхновил историята я разказва можеше да усетиш истинската надежда за този свят. 
1

copyright © . all rights reserved. designed by Color and Code

grid layout coding by helpblogger.com