Motivation Monday: Take care of yourself 1

Каквото и да говорим, каквото и да правим, ако не се грижим достатъчно добре за себе си, всичко друго е безсмислено. И съм сигурна, че тук ще кажете, че всички се грижите добре за себе си. Миете си зъбите минимум по два пъти на ден, миете ръцете си достатъчно честно и такива неща. Но грижата за нас не се състои само от такива ежедневни малко рутини. 

Много е важно да можем да разграничим двата типа грижа за себе си. Както е важно да полагаме грижи за тялото си, така е важно да полагаме нужните грижи за съзнанието и психиката си. 

Този пост ще бъде основно насочен към грижата за нашето тяло и нещата, които може би забравяме. 

Кога за последно ходихте на профилактичен преглед или кога за последно бяхте на масаж? Когато говорим за здравето на нашето тяло трябва да се грижим за него не само от гледна точка на хигиена, но и за здравословното му състояние. Не е нужно да те заболи нещо или да имаш даден проблем, за да посетиш лекар. Най-доброто, което можем да направим за себе си и да не стигаме до спешни ходения при лекари и специалисти е като ходим на профилактични прегледи от всякакво естество. По този начин можем да избегнем много здравословни проблеми в бъдеще. 

Много хора свързват грижата за себе си с козметичната грижа. Няма да отричам, че тя също е от голямо значение. Важно е да заем от какво се нуждае нашата кожа, важно е да я почистваме правилно и да се консултираме със специалисти при нужда без да се колебаем.
Голяма част от нашето здраве е базирана на това колко сме активни. Важно е да движим тялото си достатъчно на ден. Тук не говорим за фитнес и разни такива, тука говорим за малки ежедневни неща, които можем да направим, за да накараме кръвта в тялото ни да се задвижи малко по-бързо. Например избягвайте асансьори или ескалатори когато можете, слизайте една спирка по-рано от предвиденото когато имате време и повървете до работа или университета. Такива малки неща могат да накарат тялото ти дори да гори излишни мазнини. Опитай. 

И на последно място, но не и по-важност искам да спомена храненето. Няма как да избегнем този важен елемент от нашия живот. Това какво слагаме в тялото си е също толкова важно като това какво слагаме върху него. Старайте се да давате на тялото си от всичко по малко. Не го ограничавайте. 

Какви са важите съвети за грижата за вашето тяло? Споделете ги с нас. 

0

TV show: Riverdale

Преди няколко седмици приключи втори сезон на Историята на прислужницата, който следих с голям интерес и, за който много скоро ще има публикация. Но в момента, в който няма сериал, който да следя започвам малко да се лутам. Искам да има нещо, което да следя и да гледам, затова и започнах Ривърдейл. Много хора около мен го гледаха и всички ми казваха, че не е лош и че трябва да го пробвам и ето ме след по-малко от две седмици и два сезона зад гърба си съм тук да ви кажа какво мисля за сериала.

Ще започна с малко предистория за това от къде идва идеята за сериала. Цялата му концепция  е базирана на един от нашумелите през 60-те години комикс на  Archi Comics, а именно Life with Archi. Героите и много от локаците са едно към едно от комиксите. Повечето главния герои обаче имат добавени доста допълнителни специфики, като минало, черти на характера, при някои дори и външните им характеристики са променени малко. Друг интересен факт е, че този октомври се задава друг сериал базиран на комикс на  Archi Comics, а именно "Събриа младата вещица". Името на новата адаптация ще бъде Chilling Adventures of Sabrina и отново е продукция на Netflix. На 26 октомври (рожденият ми ден) е очаква пилотния епизод.

Ако искате да научите повече за историята на Archi Comics, препоръчвам това видео. В него има описано всичко от създаването на компанията до днес. 

За разлика от комиксите, сериалът е много по-мрачен и много по-изопачен. В комиксите основна е била сюжетната линия на Арчи, неговите приятели и приключенията им, които не се включвали нищо странно и зловещо, докато в сериала се набляга на всеки герои много по-конкретно и се разказва неговата история в много повече детайли. Много герои са добавени към историята, за да може да се изгради много по-пълна картина. Със сигурност "приключенията" на Арчи от комиксите и тези на Арчи от сериала се различават коренно. Идеята на създателите на комикса е да покажат напълно нормални събития от живота на група деца. Тази тяхна идея се оказва бум на пазара, тъй като по това време комиксите са преливали от супергерои, които със сигурност са били интересни, но Арчи и неговите приятели са били малко свеж въздух за публиката.

Сериалът не остава по-назад от комиксите за Арчи и бележи главоломен успех сред младата (и не само) публика. Мистерия, драма и любов. Това е, което държи зрителя пред екрана. За мен Ривърдейл е смесица от няколко доста популярни, но вече приключили сериали като Малки сладки лъжкини, Клюкарката и разбира се, Twin Peaks,  който придава тази мрачност на малък град. Още една причина сериалът, да се радва на тази си популярност е, че точно едно от главните актриси, която участва в Twin Peaks има доста главна роля и в Ривърдейл. Актрисата, за която говоря е Медхен Еймик. Определено тя е причината, много фенове на мистери сериалът от 90-те, да обърнат внимание на новата тийн драма.
Мога да кажа, че дори феновете на Glee ще останат очаровани, защото в сериала има доста свирене на китара и  музикални изпълнения. Дори във втори сезон има цял епизод, който е свързан с мюзикъла Кери. Но това не трябва да бъде изненада, тъй като един от създателите на Glee работи по Ривърдейл.

Успехът на сериалът бива отбелязан и от всички награди, които сериалът печели. Последното свидетелство за това са Teen Choich Awards 2018, където сериалът и актьорите в него бяха номинирани в 11 категории и взеха награди за всяка една от тях. 

И като споменах актьорският състав, няма как да не отбележим, че подборът е повече от перфектен. Много фенове на Archi Comics са изключително доволни от приликата на героите от комикса и тези от сериала. Много твърдят, че в момента Ривърдейл има най-добрият актьорски състав на екрана. 

За всеки, чийто интерес съм събудила с тази публикация, мога да зарадвам с новината, че на 10 октомври Ривърдейл се завръща с трети сезон, а аз вече изгарям от нетърпение. Определено влиза в списъкът ми със следени сериали.

0

Motivation Monday: Postponing

Снимка: www.pinterest.com

Няма как да не си признаем точно сега, че всеки един от нас оставя нещо за "после". Много често това "после" е доста неопределено, след час, след ден, след седмица или никога.

Тука може да разграничим два вида отлагане. Едното е това, което правим всеки ден за по-малки задачи или срещи. Другото е по-грандиозното, ако мога така да го нарека, това свързано със започването на нови проекти, нови занимания, които искаме от години да направим, но ето ни сега, все още не сме ги направили.

Първата категория отлагания е позната на всички. Няма ден, в който да не си кажа, "Е, това ще го направя утре сутрин", и разбира се, мисля, че ще ми остане време и за това на другата сутрин, защото съм отложила поне още три неща за тогава. В най-добрия случай ще свърша половината от тези неща, а останалите остават за по-късно, когато трябва да се свършат още неща и тези от предния ден вече се губят на фона на останалите и в крайна сметка остават несвършени. 

Винаги се опитвайте да свършите, колкото се може повече в даден ден, защото никога повече няма да имате този ден и много често изпускаме възможности, които се била специфична за кратък период от време и ако сме свършили навреме едно малко нещо е можело да извлечем най-доброто от тази възможност. 

Вторият вид отлагане е това, което правим за по-голям период от време. Помислете за всички онези неща, които сте искали да започнете да правите - танци, уроци по китара, чужд език и още много, и колко от тях реално сте започнали. Не може да се сетите нали? Може би, защото не сте започнали нито едно от онези начинания, които сте искали. Винаги сте успявали да намерите достатъчно добро извинения за пред себе си, за да не започнете, но много честно отлагаме, защото ни е страх да започнем нещо ново, нещо непознато и още повече ни е страх от провал. Веднъж успеем ли да прескочим границата на този непознат все още за нас свят повече няма да искаме да се върнем. Намерете приятел, който иска да започне същото ново начинание като вас, да речем латино танци. Започнете да ходите заедно и така ще ви бъде трудно да се измъкнете от това "задължение", а и определено е много по-забавно, да започнеш с приятел, тъй като и двата и няма да знаете нищо и ще се учите заедно.

Ако обаче вие не сте човек, който отлага, страхотно. Споделете вашите малки хитрини, с които успявате да се измъкнете от порочния кръг на отлагането. 

0

Motivation Monday: Let's start

Неделя е. Цяла седмица чакам уикенда, за да мога да бъда активна и да спра да се оправдавам, че нямам време да свърша това което трябва. Но ето ме, лежа в леглото почти цяла неделя, по пижама, опитвам се да изгледам всички епизоди на сериалът, по който съм луднала сега и изведнъж осъзнавам, че отново понеделник идва, а аз не направих нищо уикенда.

Няма да ви лъжа, много недели са ми така. След като осъзная неизбежната истина, започвам да си повтарям, че няма да позволя да имам друг такъв уикенд, че от тук насетне ще следвам стриктно плановете си и че ще бъда продуктивна, но познайте? Скоро не се е случвало. Мързелът и оставянето за по-късно са ми в кръвта.

Сега е момента и вие да си признаете, колкото и да не искате, че повечето ви недели са такива. Ето го петък, щастливи сме, че работната седмица е свършила и че ще успеем да наваксаме с домашните задължения или писането за блога ни, но БАМ, ето ни, цял ден по пижама и гледаме сериали.

Сега се чудите, какво общо има това със заглавието ли? Искам да се откажа от тези вредни навици и наистина да използвам времето си правилно, затова реших всеки понеделник да споделям с вас съвети или начини как може да направите деня си по-продуктивен или поне да не усещате, че сте го пропилели.

Ще започнем с нещо доста просто, което се опитвам да правя от няколко месеца и мисля, че има ефект, поне в делничната ми рутина, а именно ставането рано. Знам,че за някои хора това звучи като края на света, но тука не говорим да се хвърлите веднага на идеята да ставате два часа по-рано от необходимото. Може да започнете с 15 минути по-рано и да го правите в продължение на една седмица и да видите как се чувствате след тази една седмица, ако все още ви е тежко ставането, може да продължите втора седмица със същия час на ставане, въпрос на време е организмът ви да свикне с идеята, че това е новият му начален час на работа.

Друго важно нещо е след като сте започнали да ставате по-рано да намерите практично приложение на това екстра време, което имате, а не просто да го прекарате скролвайки в Инстаграм. Аз лично сутрин приготвям закуската и обяда си за работа, простирам или събирам дрехи от сушилника, измивам посудата от снощната вечеря и такива подобни домакински занимания. Ако сте човек на спорта сутринта е идеална за малака тренировка, не говорим за нищо екстремно, а по-скоро загрявака на тялото за очакващия го ден. Може да прочетете глава от настоящето ви четиво или да напишете следващата си публикация в блога.

И последно за този понеделник по темата, нека телефонът ви не е първото нещо, което поглеждате сутрин. Знам, колко трудно звучи след като изключите алармата си да не разгледате какво ново има из социалните мрежи или да проверите мейла си. Колкото и трудно да ви се вярва всички технологии, които трябва да ни улесняват и да правят живота ни с една идея по-елементарен, всъщност го влошават и изяждат времето ни. Станете дръпнете пердетата или дигнете щорите и пуснете дневната светлина да навлезе в дома ви, да заслепи очите ви и да загрее тялото ви.

Това са моите първи стъпки към това да започнем да контролираме времето си, което може би не всички сме осъзнали, но не е токова много колкото си мислим.

0

Film: Avengers: Infinity war *SPOILERS*

И аз изгледах Infinity War. Само 4 дни след премиерата, а имах чувството, че е минала цяла вечност. Беше ме страх да влизам в социалните мрежи, да не би да попадна на спойлери случайно, защото не исках да си развалям преживяването. И успях, отидох да гледам филма без да знам нищо.

От тук насетне може да има много спойлери, така че ако все още не сте гледали филма, а искате като мен да отидете да го гледате без да знаете нищо, сега е момента да затворите блога и да се върнете тук след като го изгледате.

Ако трябва да сме честни преди един час излязох от кино салона и веднага след като се прибрах седнах да пиша това, за да може всичко да ми е достатъчно прясно в съзнанието.

Първо искам да кажа, че филма ми хареса, но определено имах по-високи очаквания за него и проблема идва единствено от целият hype, който се създаде около него.

Знаех, че много герои ще умрат в този филм и то главни герои, но не очаквах още първите 5 минути от филма да загубим Локи. Колкото и злини да е вършил на Тор и като цяло на Земята и Вселената, след последният филма за Тор, Рагнорок, в мен се изгради една голяма любов към него. Поне смъртта му беше героична. Като сме започнали с боговете, да кажем и нещо за самият Тор. Много се радвам, че си върна мощта с брадвата, която му създадоха. Определено му липсваше нещо, след като чука му беше потрошен. Имаше моменти, в които Богът на гръмотевиците се опитва да е мъдър или сериозен, но просто бълваше различни думи, които нямат смисъл с контекста на разговора. Като цяло Тор ми стана много по-любим след Infinity War. 

Ще продължа с човекът, който започна всичко, а именно Тони Старк. Бях скептично настроена, когато излязоха постерите, на които бяха показани героите по "тиймове". Там се вижда, че Железният човек ще бъде заедно с Доктор Стрейндж. Всички добре знаем, че и двамата имат голямо его и очаквах трудно да се погодят. Определен имаше моменти, в които Старк не искаше да изпълнява плановете и идеите на Стрейндж, но когато се почви Питър Куил тогава нещата загрубяха. 

Много харесвам всички Пазители на Галактиката. И двата филма страшно много ми допаднаха, но в този Куил ме издразни до крайна точка. Имаше много постъпки, които за мен бяха много глупави и нещата с Танос можеха да се случат по много по-различен начин, ако той се беше контролирал. 

Завръщането на Кипитанът, също беше доста епично, поне за мен. Смея да твърдя, че Капитан Америка е любимият ми герой от света на Марвел. Смятам, че имаше малко сцени с него, но определено филмът трябваше да обхване много събития. 

И на края Танос. По всички критерии, той е най-силният и най-страшният злодей на MCU. Видяхме как уби собствената си дъщеря в името на неговата така могъща цел, а именно да намали населението на Вселената наполовина, за да може остатъка от него да живее спокойно, тъй като всички ресурси се изчерпват. Целта му е благородна, но начинът, по който иска да я изпълни не е правният. Във всеки трейлър, които излезе за филма, се говори как, ако Танос събере всички 6 камъка ще може само с щракване с пръсти да унищожи половината Вселена. Колко и нелепо да звучи това, точна така се случи. След като той събра камъните, щракна с пръсти и хора започнаха да изчезват в прах и дим. Доста герои намериха смъртта си по този начин, но за една много ме заболя и то, не защото страшно обичам героя, а заради самата игра на актьора. Става дума за Том Холанд, който играе Спайдермен. Не мисля, че нямаше човек в залата, на който сърцето му не се сви малко, когато видя как Питър Паркър, който е все още дете изчесва в прах и как се вкопчва в Тони Старк и го моли да остане. 

И все пак аз не броя тези герои за мъртви, защото смятам, че те ще могат да се завърнат. Колкото и да е зловещ Танос, виждам нещо добро в него и смятам, че ще осъзнае, че това не е правилият начин и, че ще върна всички. Да се надявам теориите ми да са верни.

И за финал, сцените след надписите. Ако сте гледали всички филми на Marvel, знаете, че това им е запазена марка. Този път също не ни разочароваха. Препратката на тази сцена е към Капитан Марвел, която се очаква да оправи положението след Танос. Филмът за Капитан Марвел е плануван за март 2019.

2

30 before 30

Последните няколко години ми стана традиция да споделям с вас в блога моите цели за всяка година и прогреса ми за целите от предходната година. Но тази година нямаше такъв пост. Преди много време гледах това видео и си помислих, че вече съм на 21( тази година ставам на 22) и имам достатъчно време да си поставя моите цели, които искам да постигна преди да навърша 30. Някои от тях са доста конкретни, а други са по-абстрактни, но исках да имам и от двата вида. Дори да не изпълня всичко от този списък ще съм щастлива да съм поне близо до изпълняването на тези цели. Някои могат да ви звучат крайни и да кажете, че такива неща не могат да се предвидят, но нека поне се опитам.

1. Да посетя Швейцария през зимата.

2. Да науча всички столици в света.

3. Да прочета 100 книги.

4. Да посетя 6 от 7 континента.

5. Да се омъжа.

6. Да завърша магистърска степен.

7. Да имам собствен дом.

8. Да имам собствена кола.

9. Да стартирам свои бизнес.

10. Да прекарам Коледа във Виеана.

11. Да имам куче.

12. Да изкача връх на планина.

13. Да проддържам връзка с penpal-а си

14. Да продължа да изпращам картички на непознати

15. Да се сдобия с тялото, което винаги съм искала

16. Да опозня родната си

17. Да прекарвам повече време със семейството си

18. Да участвам в маратон

19. Да запaзя приятелите си от детството до като стана на 30

20. Да преплувам разстоянието от Китен до Приморско

21. Да посетя кралски прием или бал.

22. Да се появя по телевизията под някаква форма.

23. Да се науча да плувам.

24. Да се науча майка ми да кара колело.

25. Да имам дете.

26. Да започна да говоря свободно немски.

27. Да изкарам сертификата си за C1 за английски език/

28. Да помогна на някого.

29. Да отида на опера/мюзикъл/балет.

30. Да си направя татуировка.

А какво искате да постигнете вие преди да навършите 30?

0

Book: Die Goldene Brücke by Eva Voller

Определено мина време от както прочетох първата книга на немската авторка, но сега ми е още по-сладко след прочитането ѝ. Преди няколко години получих първата книга от поредицата от издателство Ибис и не таях големи очаквания за нея, но това може би ме накара да остана толкова впечатлена от книгата. Тук може да намерите мнението ми за първата книга, ако не сте го чели все още.

Докато в първата част от трилогията действието се раз

вива в ренесансова Венеция, във втората книга се пренасяме в романтичен Париж, доколкото може да се нарече романтичен през седемнадесети век. 

Вече позната ни Ана се запътва на ново приключение. Този път да спаси любимият си Себастияно, който се оказва заседнал във времето. За капак на всичко, той не помни, коя е тя. 

Тя се пренася във времето на мускетари, кардинали и хугеноти.  Тя успява да се забърка в куп интриги, да завърже още толкова приятелства и да спретне двойно повече бели. 

Авторката и в тази книга е описала Париж от времето на Луи XIII още по-добре от описанията на Венеция от първата книга. Събитията и историческите личности, които са били по времето на историята са представени с техните реални исторически черти. Разбира се, Фоьолер е успяла да даде доста интересен завършех на един вече състоя ли се събития. И на моменти определено поставя под съмнение знанията ми по история, тъй като нейните предложенията са досущ като истински исторически събития. 

Както в предния така и в този роман авторката не изпуска възможността да вкара читателите си в ужас с няколко plot twist-та. 

Няма как да не адмирирам авторката, за това, че е създала много реалистична среда и обстановка, както и обстоятелства. Радвам се, че все повече автори започват да обръщат внимание на малки детайли, като това, че главните им герои са тинейджъри, които нямат неограничени средства и имат пълен достъп до интернет. Друго нещо, което прави за мен романа още по-добър е това, че много подробности около пътуването във времето, които са споменавани в първата книга се споменават и във втората, тъй като е нормално читателят да изпусне някоя тънкост и детайл.

Новите герои, които са добавени към епохата са просто прекрасни. Изпитвам силна привързаност към един от тях и много се надявам да се появи някак си в трета и, за жалост, последна книга. 

Много от въпросите за пътуването във времето, които може би сте си задавали в първата книга, но не сте получили отговор, ще намерите във втората. 

Определено бях много по-очарована от продължението на трилогията и се надявам финалът и да не ме разочарова. 

И за финал ще споделя, че корицата на втората книга по нищо не отстъпва по-великолепие на първата. 

0

Book: The memory book by Lara Avery

Какво бихте направили ако разберете, че след време ще започнете да губите паметта си? И тук говорим за всичко, от това, кой сте вие, къде се намирате, дали си измихте зъбите, дали сте имали детство.

Това е историята на главната героиня Саманта в романа на Лара Ейвъри. Почти завършила, готова да се премести в Ню Йорк за да учи, тя открива, че скоро няма да може да си спомни дори името си.

При така новина, всеки би изпаднал в депресия или дори в по-тежко състояние. Но Сам не е такъв случай. Тя е повече от убедена, че тази болест е нещо, което ще отмине и, че щом е открита при нея на така възраст ще има по-малко поражения. И за миг тя не може да спре да мисли за бъдещото си. Като първенец на випуска тя иска да е перфектна. Пише есета до последната минута, участва в различни извън класни занимания и за миг не може да си помисли, че всичко, което знае, може да изчезне от главата й.

Тя започва да пише до себе си. Започва тази книга, в която описва какво се е случило всеки ден откакто са открили болестта й. Пише за да може да си спомня, в деня в който вече не помни нищо.

Самнта е най-типичният герой, който съм срещала в тийн роман. Тя е като абсолютно всички, само може би е много по-амбициозна. Лара Ейвъри е създала героиня, в която всяко момиче минало през гимназията може да се види. 

Силно завиждам на Сами за нейният позитивизъм и кураж. Тя е човек, който всеки трябва да има в живота си. Човек, който не може да приеме не за отговор. Човек, който има амбиции и планове и няма да позволи, на никога да ги разруши.

За жалост, както казах тя е най-реалистични герой, когото съм срещала. Затова няма как да не прави и грешки и то много, както всички нас, но въпреки това остава вярна на себе си. 

Книгата има много неочакван края, поне за мен беше такъв. Целият роман беше позитивен и си мислех, че ще има и такъв край, за да може да ни покаже, че можем да преборим всичко, но уви не.

Страшни благодарности на Егмонт, за предоставеното копие на тази великолепна книга. 

0