Book: You will not have my hate by Antoine Leiris


Малко предистория относно как тази книга попадна в ръцете ми. Началото на септември тази година получих доста приятен мейл в служебната си поща, а именно идеята за инициатива Back to school. Всеки желаещ можеше да донесе книги в офиса и в продължение на два месеца да си заемаме тези книги. Бях много впечатлена от идеята, нещо такова да се състои в офиса и още следващата седмица занесох две книги. И разбира се веднага исках да взема нещо, което да чета, но повечето книги или вече бях чела или нямах интерес към тях. И така първият месец от инициативата си мина, а аз нищо не бях си избрала. Взех тази книга, просто защото наистина исках да взема участие и защото беше достатъчно тънка и знаех, че ще мога да я прочета.
Сега мога само да благодаря, че тази книга стигна до мен. Толкова искрено и чисто послание е поставено между страниците на тази тънка книжка. Това е последната книга, която прочетох, но имаше друга, която прочетох преди това и все още не съм написала ревюто си за нея, но емоцията, с която ме остави тази книга след прочитането и, нямаше как да не излея всичко това веднага.
Сигурна съм, че всеки от вас е наясно какво се случва последните години из цял свят и най-вече Европа. Множество терористични атаки, които внесоха ужас и страх из целият свят. Никога не знаеш, къде би се случила следващата, не знаеш дали не биха повторили локацията. 
Точно това се случва в Париж на 13 ноември 2015. Серия от взривове и стрелби на различни ключови места из града. Едно от тях е заведение, в което хора са се събрали да гледат любима група. Там се намира и съпругата на автора на книгата. Той получава куп съобщение от нея, питай ги дали са добре и дали са на безопасно място. 
Антоан не разбира какво се случва, докато не включва телевизора и вижда кървавата баня, която се е случила в Париж. 
За жалост той е безпомощен, не може да помогне на съпругата си, не може да върне майката на детето им. Единственото, което може и прави е да продължи да живее и да отгледа дете, което няма да тръгне с омраза към тези, които са отнели най-скъпият човек в живота му. 
Много хора, който са чели книгата ми казват, че за тях най-силната част от нея е писмото, което Антоан пише към убийците на съпругата си. Писмо, в което той им дава обещание, че никога няма да избита омраза към тях. Това писмо той публикува във фейсбук страницата си и то стига до всички, и то дава на хората силата и посоката, в която да вървят. 
За мен обаче друга част от книгата беше много по-силна и много по-въздействаща, а именно писмото, което Антоан написва от името на сина си за погребението на майка си. Толкова не бях плакала никога на книга. Пътувах с метрото за работа и просто четях, а сълзите ми не спираха да текат по лицето ми.
Силата, с която автора показва на света, че дори и след буря като тази, човек може да стане и да продължи и да намери смисъл в своето съществуване след толкова тежка загуба е начинът, по който всеки човек трябва да се реабилитира след загуба. 
Намирам за още по-силно това, че той намира смелост да представи личната си трагедия пред целият свят, да излее всичките си чувства на хартия и някой ден, когато синът им е достатъчно голям да прочете
как е загинала майка му и да не търси отмъщение от тези, които са му е отнели, а просто да я пази в сърцето си.

0

copyright © . all rights reserved. designed by Color and Code

grid layout coding by helpblogger.com