Докато в първата част от трилогията действието се раз
вива в ренесансова Венеция, във втората книга се пренасяме в романтичен Париж, доколкото може да се нарече романтичен през седемнадесети век.
Вече позната ни Ана се запътва на ново приключение. Този път да спаси любимият си Себастияно, който се оказва заседнал във времето. За капак на всичко, той не помни, коя е тя.
Тя се пренася във времето на мускетари, кардинали и хугеноти. Тя успява да се забърка в куп интриги, да завърже още толкова приятелства и да спретне двойно повече бели.
Авторката и в тази книга е описала Париж от времето на Луи XIII още по-добре от описанията на Венеция от първата книга. Събитията и историческите личности, които са били по времето на историята са представени с техните реални исторически черти. Разбира се, Фоьолер е успяла да даде доста интересен завършех на един вече състоя ли се събития. И на моменти определено поставя под съмнение знанията ми по история, тъй като нейните предложенията са досущ като истински исторически събития.
Както в предния така и в този роман авторката не изпуска възможността да вкара читателите си в ужас с няколко plot twist-та.
Новите герои, които са добавени към епохата са просто прекрасни. Изпитвам силна привързаност към един от тях и много се надявам да се появи някак си в трета и, за жалост, последна книга.
Много от въпросите за пътуването във времето, които може би сте си задавали в първата книга, но не сте получили отговор, ще намерите във втората.
Определено бях много по-очарована от продължението на трилогията и се надявам финалът и да не ме разочарова.
И за финал ще споделя, че корицата на втората книга по нищо не отстъпва по-великолепие на първата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар