Book: Red Queen by Victoria Aveyard

Хайпа около тази книга, дори около поредицата отдавна отмина, но аз разбира се винаги съм малко закъсняла. Да си призная книгата купих много навреме още когато излезе на българския пазар през 2015, но тогава някак не ми се четеше нещо такова и я оставих за по-късно. Е, това по-късно дойде след 4 години, но както са казали хората по-добре късно отколкото никога. Радвам се, че дори късно прочетох тази книга и навлязох в света, който Виктория Айвярд е създала.

Ще започна с това, какъв е основният сюжет на книгата. Бих могла да определя книгата като антиотопия с привкус на фентъзи. Историята проследява живота на едно младо момиче - Мер, която има червена кръв. Всички с червена кръв като нея живеят в села и работят за така наречените Сребърни. Името на тази част от населението на света идва от цвета на кръвта им, а именно сребърен. Още нещо ги отличава от Червеите, а именно това, че всеки Сребърен принадлежи на род, който се слави с определена дарба и всички от този род имат различни способности. От контролиране на вода, огън, метал до манипулиране на мисли и хора. Разбира се, Сребърните са тези, които управляват страната и решават какво и как ще се случва. Обрата в така идеално развития свят на Сребърните идва, когато нашата главна героиня, Червена по кръв, но със способности на Сребърна. Повече няма да ви издавам, но съм сигурна, че сюжета ви грабна вниманието.

Стилът на писане на Виктория Айвярд е изключително увлекателен. Аз не съм човек, който обича да чете за битки и екшън моменти, много често губя нишката в такива сцени, но при Айвярд тези моменти бяха описани изключително точно. Авторката е успяла да развие много добре главните герои, дори някои второстепенни, към които успяваш да се привържеш. Определено имам много неясноти около света, която е създаден в книгата, но съм убедена, че повече подробности и детайли ще има в останалите книги от поредицата. В книгата има от всичко по-малко - любов, битки, политически размирици и доста изненади. Определено последните 100 страници от книгата четох със зяпнала уста.

Нямам търпени да продължа поредицата и да разбере повече за героите и света. Определено ми стана любима.

0

TV show: Jane The Virgin

Всяко момиченце си представя живота си от малка. Как ще открие перфектната работа, ще срещне любовта на живота си, ще имат голяма сватба и ще си народят куп прекрасни дечица. Няма да ви лъжа и аз така си мечтаех и си мислех за живота когато бях малка. Нещата обаче въобще не са така и живота ми го показа, но също и този сериал.

Непорочната Джейн е изключително емоционален и изпълнен с обрати. За 5-те си сезoна и общо 100-те епизода, сериалът ме е научил на много повече за живота отколкото всеки друг.

Всеки, който е гледал дори поне един епизод знае какво задушевно чувство носи този сериал.

Ако все пак никога не сте попадали на продукцията ще ви кажа с две-три думи какво може да очаквате. Историята се върти около Джейн, която е отгледана от майка си и баба си. Възпитана е като вярна католичка от баба си и в основата на това стои обета и да се пази непорочна до сватбата си. Всичко в живота на Джейн е нормално, докато след един рутинен преглед при гинеколога си тя бива осеменена. И така Джейн е бременна с детето на изключително красивият и богат Рафаел Солано без дори да е правила секс с него или с когото и да е. След тези събития героинята трябва да вземе куп важни решения за живота си. Няма да ви развалям интереса към сериала като разкривам още подробности, но обещавам, че в него има по нещо за всеки - екшън, драма, мистерии и, разбира се, много любов и романтика. 

Важно е да се спомене, че в сериала има много препратки към латиноамериканската култура и най-вече към теленовелите. Няма да излъжа ако кажа, че не съм добре запозната с тях. Та кой като малък не е гледал "Трима братя, три сестри" или "Робинята Изаура".

Напълно заслужено трябва да отделя и минутка внимание на актьорският състав на сериала. Непорочната Джейн ме запозна с Джина Родригес и мога спокойно да кажа, че съм влюбена в тази жена. Изключително добра актриса, изключително позитивен и забавен човек. Ако не я следвате из социалните мрежи, много изпускате и ако не сте гледали последният й филм - Someone Great, също сте изпуснали много. Определено Непорочната Джейн е продукцията, която я изтласква в кариерата й и актрисата има изключително сантиментални чувства към нея. За перфектната й игра може най-добре да говори едни монолог от последния сезон на сериала, който е изключително забавен  и дори да не сте гледали сериала мисля, че би ви забавлявал.

Мисля, че няма как да не отдадем и нужното внимание на Джъстин Балдони, който играе така привлекателния Рафаел Солано. Неговият герой е доста тежък въпреки блясъка около него. Мисля, че Балдони се справя с ролята му повече от перфектно. Можем да видим героя през различните му фази през сезоните и всеки път е все по-автентичен в ролята си от предишния.

И разбира се един герой, който, няма да лъжа, въобще не харесвах в началото, а именно Петра Солано. Всички ужасни неща, които е правила през всички сезони, някак се изпаряват от съзнанието ми последните два сезона и Петра ми става любимка. Бих казала, че градацията в героите при нея е най-силна, а Yael Grobglas ( не искам да рискувам да пиша името на кирилица) е идеална за тази роля. Справя се повече от идеално.

Предпоследният епизод на сериала беше по-скоро обзор на тези 5 години, в които са снимали сериала. В този епизод може да видите, колко е задушевна средата на сета и как каста се чувства като едно голямо семейство, което не е лъжа, тъй като Джина Родригес се омъжи по-рано тази година и много голяма част от колегите й от сериала присъстваха на този така важен за нея момент.

За финал, мога да кажа само едно огромно благодаря на този сериал, определено ще ми липсва. Ако все още не сте го гледали дайте му шанс, няма да съжалявате.

0

Recommendatio: Second World War Books vol.2

Винаги съм харесвала исторически романи особено тези свързани с Втората световна война. Преди няколко години бях направила публикация с романи, които са ми харесали и ви ги препоръчвам. Ако сте забравили тази публикация или се нуждаете от още идеи за четене свързани с този период тук може да намерите заглавията. А ето ги и сегашните ми предложение:

Светлината, която не виждаме на Антъни Доер

Нали знаете онова усещане, когато сте прочели добра книга и си спомните за нея. Е, такова усещане ми носи този роман. Прочетох книгата преди повече от две години и все още ми носи едно носталгично усещане на морски бриз и току-що изпечен хляб (когато прочетете книгата ще разберете, защо точно на това ми носи спомен). Историята има два главни персонажа, чиито истории се преплитат. Историята е трогваща, а финалът може да ви разплаче. Единственият ми неприятен спомен е, това че първите 50-тина страници бяха малко трудни за четене, но след тях няма да оставите книгата, докато не я прочетете.  

Татуировчикът от Аушвиц на Хедър Морис

Един доста нашумял роман последно време, който не пропуснах да прочета. Книгата е базирана на реалната история на двама влюбени, които се срещат при едни доста неприятни обстоятелства - като затворници в концлагер. Романът представя трудностите, пред които са изправени всеки ден и това, което са принудени да правят, за да оцелеят. Колкото и трагична да е историята, толкова е и вдъхновяваща. Любовта може да вдъхне кураж и надежда във всеки, дори ако не знае дали ще се събуди жив на другият ден. 

Люлаковите момичета от Марта Хол Кели

От изброените до сега романи, този може би ми е най-любимия. Бих казала, че има общо и с двата романа по горе. Също като "Татуировчикът от Аушвиц" тази книга е базирана на реални събития и личности, а приликата и със "Светлината, която не виждаме" е, че и тук имаме отделни истории на три различни жени, които в се вплитат една в друга в някаква част на романа. Тази книга от всички, за мен беше с най-тежките описания. От пристигането в концлагера и всички проверки, които са правени на затворниците там до всички мъчения през, които са преминали героите. В книгата ще видите и много контрасти, които правят жестоката среда на концлагера още по-брутална. Авторката е надминала себе си с описанията на събитията и на емоционалното състояние на героите.  

0

Getting back to normal

Завърших! Най-сетне мога да го кажа. Завърших бакалавърската си степен по счетоводство. Все още нямам диплома, с която да ви се похваля, но успешно взех всички семестриални изпити от последния си курс, а и държавния си изпит.

Последните четири години от живота ми в момента са ми като едно. Не мога да различа какво се е случило в първата ми година и какво в последната. Хората, с които се запознах, имам чувството, че ги познавам от най-малко 10 години. Всичко ми изглежда толкова странно като знам, че няма повече.

Е, разбира се, има още. На есен съм с намерения да запиша магистратура по счетоводство, но до тогава ще се порадвам на двата месеца лято, които имам. Вече мога спокойно да чета книга, без да изпитвам вина, че не чета някой учебник. Мога да изгледам всички сериали, които съм си набелязала. С две думи искам да се върна към нормалното ми състояние.

Около изпитите исках да се отдам само на тях, за да мога да изкарам възможно най-добрите резултати, които мога. Опитах се за 2 месеца да преговоря и на места да науча наново неща от последните 4 години. Не беше най-успешното решение в живота ми. Два месеца са напълно недостъчни, но съм щастлива, че приключи.

По време на този изпитен период, рутината ми беше съсипана, не отделях време за себе си, както и за хората около мен. Това, което искам да възвърна в живота си сега е старата така позната рутина.

Аз съм сутрешен човек и нещо, което за мен беше нормално е да ставам в 5ч. всяка сутрин и да се отдавам или някое домашно задължение или на четене. Опитвам се да се върна на този мой режим. За сега успешно втора седмица успявам да ставам рано и да имам всичкото време на света преди работа.

Друго нещо, което изграждаше рутината ми е храната. Бях свикнала да си приготвям храна за работа така и храна за вечеря вкъщи.За мое щастие половинката ми ме заместваше, в това отношение през изпитния период. Аз все още се лутам и не успявам всеки ден да приготвям храна, но силно се надявам скоро даже да планирам седмица напред какво ще готвим вкъщи и да пазаруваме по-ефективно, знаейки какви продукти ще са ни нужни.

Последното нещо, което запълва рутината ми е срещите с приятели и роднини. Не съм виждала кръстниците си от повече от месеци, а те живеят на няколко спирки с трамвай от нас. Нямам причина да не се отбия да ги видя. Всички приятели, които не съм чувала от месеци, сега е моментът да се обадя на всеки един от тях и да се организираме да излезем и да наваксаме случилото се последните месеци.

Тези малки неща правят ежедневието ми пълноценно и цветно. Знам, че този пост не е най-интересното нещо за четене, но по-скоро го написах за себе си. Имах нужда да събера парченцата от деня ми в едно.

Споделете, кои са вашите рутини, които правят ежедневието ви, това което е ?

0

TV show: Miracle workers

И както вече споменах, сесията ми наближава, а с нея идва и гледането на нови сериали. От известно време насам, когато ми попадне сцена или ревю на някой филм или сериал в Инстаграм, аз си го записвам в OneNote и когато ми се гледа нещо разглеждам записаните заглавия там. Miracle workers бях записала в категория филми, мислейки, че е филм. Бях малко изненадана, когато открих, че е сериал. 

Шоуто има седем епизода и само един сезон до момента. Американска продукция е въпреки, е главните актьори са британец и австралийка. Главната мъжка роля е възложена на Даниел Радклиф, а в ролята на Бог ще видим Стив Бушеми. 

Историята представя Раят като компания -Heaven Inc, където Бог е главен изпълнителен директор и всички ангели имат свои отдели, в които работят и имат началници на всеки отдел. Може да видим отдел за правене на облаци, отдел за вятър, отдел за пукане на апандисит и разбира се отдел за отговаряне на молитви. Нашите главни герои работят точно там. Не ми се иска да разказвам повече за сюжета на сериала, за да не издам подробности, които ще е хубаво да разберете сами. 

Но мога да говоря за това какво мисля за него. Страшно ми хареса! Изключително отпускащ и забавен сериал, който може да гледате докато вечеряте, след натоварен ден на работа или преди да си легнете ( епизодите са по 20 минути). Сериалът по никакъв начин не натоварва, единствено може да се пристрастите и да го изгледате наведнъж както се случи с мен. Силно препоръчвам.

0

TV Show: The act

Последната сесия от бакалавъра ми наближава и аз гледам все повече сериали. Преди време бях споделила трейлърa на този сериал във фейсбук страницата на блога и определено очаквах сериала с нетърпение поради две причини: първо, базиран е на реални събития и второ, съдържанието му е далеч от това, което гледам предимно (драма и фентъзи). 

Ще ви разкажа историята, и това няма да е спойлер, тъй кат още в първия епизод става ясно какво се е случило, но все пак ти остава интересно до края. Може да прочетете много за тази история в интерет, тъй като този случай е бил пълен прецедент за Америка. 

Джипси е в инвалидна количка, има рак, храни се през тръбичка в стомаха си, защото не може да смила храната и има още един куп  други заболявания, алергии и здравословни проблеми. Или поне така си мисли тя. От много ранна възраст тя е отгледана единствено от майка си, която е тази, която открива всяко едно заболяване на дъщеря си. 

Момичето е известно в странната с проблемите и заболяванията си и много хора изпращат на семейството средства, подаръци, дори къщата, в която живеят е подарък. 

Тъжното е, че Джипси е в идеално физическо здраве и колкото по-голяма става толкова повече неща открива за себе си, които не са верни, и които майка й е успяла да и вмени. 

Превратната точка идва в момента, когато момичето не може да бъде затворник на майка си повече и взима радикалното решение да я убие и да избяга с приятеля си, който намира в интернет. 

Историята е напълно реална и това е още по-плашещото. Години наред това семейство се е възползвало от държавата и от добротата на хората. Още по-жалкото е, че нито един лекар не е провел тестове или изследвания на Джипси, а всяка дума на майката се е приемала за правилна. Лично аз изпитвам ужас от идеята в какъв свят живеем и доверието, което може би някога съм изпитвала към хора в такова неравностойно положение е напълно изчезнало.  

Продукцията е много добре изградена.Има моменти на ретроспекция, които обясняват държанието на героите. Актрисата, която игра Джипси - Джои Кинг, е брилянтна. Изключително добре игра и от странна на Патриша Аркет и Калъм Уорти. Аркет е в ролята на майката, а Уорти играе интернет приятелят на Джипси. Той много добре успява да представа героя си с всичките му специфични черти.

Сериалът напълно си заслужава. Само 7 епизода е, няма да ви отнеме много време. Някои от сцените, могат да ви оставят доста шокирани и дори травматизирани за дни , имайте го предвид. Силно се надявам , да не решат да направят продължение, ще развалят цялата красота, на направеното до тук. Вижда ли сме го с други сериали. 

0

Book to movie adaptations in 2019

Новата година дойде, а с нея и куп заглавия, които ще залеят кината. Все по-често виждаме любимите ни книги на голям екран. Ето и някои от заглавията, които са адаптирани по романи и се очакват по кината през 2019.

Chaos Walking by Patric Ness // Живият хаос на Патрик Нес

Източник: imdb.com

Това е от заглавията, които са за цялото семейство. Приключения и екшън в един утопичен бъдещ свят, в който няма жени или поне така си мислят всички. В този свят всеки чува мислите на всеки. 

Името на филма идва от името на трилогията. Първата книга "Не пускай ножа" излиза през 2008 и точно върху нея ще бъде базиран филмът. Все още няма официален трейлър, както и дата за премиерата не е сигурна. По първоначални данни е насочена дата 1 март, но някои сцени ще бъдат презаснети в началото на тази година. Със сигурност знаем, че в главните роли ще се превъплътят любими актьори като Том Холанд, Дейзи Рийдли, Ник Джонас и още много други. Ако искате да прочетете поне първата книга от трилогията преди да гледате филма може да го направите, издателство Artline Studios отдавна са я издали на българския пазар.

Five Feet Apart by Richael Lippincott // На пет стъпки от теб на Рейчъл Липинкот

Източник: imdb.com

Това заглавие го следя от доста време, още от обявяването на започването на снимането му от режисьора на продукцията Джъстин Балдони, който много от вас могат да знаят от ролята му на Рафаел в един от най-любимите ми сериали Jane the Virgin.

Историята се разказва за двамата млади, но за жалост болни младежи, които прекарват по-голяма част от живота си в болници, където се запознават. Стела, която е главната героиня, чака за трансплантация на нови бели дробове и стриктно спазва всички предписания от лекарите, най-вече това да странни от болни хора на шест крачки.

Мисля, че не е нужно да ви казва повече, за да се досетите, че това е романтична история, която е много вероятно да ви разплаче. Тази продукция има насрочена дата за премиера и тя е 22 март. Тук може да видите трейлъра на филма и да се подготвите носните кърпички. Кол Спраус и Хейли Лу Ричардсън ще бъдат в главните роли, а издателство Ибис направиха възможно да прочетем това заглавието на български преди да гледаме филма.

Pet Sematary by Stephan King // Гробище за домашни любимци на Стивън Кинг

Източник: imdb.com

Ето и едно заглавие за феновете на ужасите. Още едно заглавие от любимият Стивън Кинг ще бъде показано на големият екран. Тази година очакваме също да видим втората част на филма ТО. В Гробище за домашни любимци ще се срещнем със семейство, което се мести от големия град в малка ферма извън града, но изглежда в горите около фермата има много повече от колкото си мислят те. Продукцията вече има насрочена дата за премиера - 5 април. В ролите ще видим Джон Литгоу, Джейсън Кларк, Ейми Сейменц и много други. Тук можете да видите трейлъра за заглавието и да се подготвите психически за ужаса. Ако все още като мен не сте чели книгата можете да го направите преди да гледате филма, издателство Брад са се погрижили да го има на български.

The Sun is also a star by Nicola Yoon // Слънцето също е звезда на Никола Юн

Източник: imdb.com

Още един тийн ромна ще бъде превърнат във филм. В тази история няма болни или умиращи тинейджъри, но отново любовта е тази, която ги среща. Двама напълно непознати се срещат случайно в Ню Йорк и от тук започва тяхната история. В ролите ще видим много млади актьори, за които продукции като тази може да бъде техният голям пробив. В двете главни роли ще видим Чарлс Мелтон, който някои от вас могат да знаят от Riverdale, отново любим мои сериал, и Яра Шахиди, която има повече роли в анимации на глас на много героии. Точна дата за премиерата няма, но се очаква в края на лятото тази лента да излезе по кината. Имате достатъчно време да прочетете романа преди да видите филма, издателство Ибис да се погрижили да имаме тази история на българския пазар. 

P.S. I still love you by Janny Han // P.S. Все още те обичам на Джени Хан

Източник: Liberty Bay Books

Това е едно продължение, което аз очаквам с нетърпение, въпреки че все още не съм, гледала първата част  (мисля, че е крайно време да си направя регистрация за Netflix). Това лято се появи на бял свят супер сладкия ром-ком До всички момчета, които съм обичала, и всички меко казано полудяха по него. Нескромно мога да кажа, че благодарение на тази продукция Ноа Сентинео успя да събере въздишките на всички, момичета, които разбраха за неговото съществуване. Няма как да не отдадем и нужното внимание на неговата екрана половинка Лана Кондор. Актрисата от азиатски произход беше повече от подходяща за ролята на сладката Лара Джийн. Ако все още не сте гледали първият филм задължително го направете преди да отидете да гледате този, а още по-добре ще бъде да прочетете двете новели преди да гледате каквото и да е. Отново издателство Ибис са превели тази прекрасна трилогия, която не е за изпускане. Все още нямаме дата за премиера, но за сметка на това Нетфликс пуснаха много сладко видео, с което обявиха, че ще заснемат продължението. Може да го видите тук .

The Goldfinch by Donna Tartt // Щиглецът на Дона Тарт 

Източник: imdb.com

Една драма с интересен сюжет също ще можем да видим на големия екран. Историята разказва за момче, което губи майка си, когато е още дете и бива отгледано от богато семейство. Младият Тео открива страст към изкуството, с която преоткрива майка си. Премиерата на филмът е насрочена за 11 октомври, а в главните роли ще видим много познати лица като Никол Киднам, Люк Уилсън, Ансел Елгорт и още много други. Хубаво е, че премиерата е чак есента, за можем да прочетем над 900-те страници, които издателство Еднорог е публикувало за нас.

All the bright pleaces by Jennifer Niven // Всички наши места на Дженифър Нивън 

Източник: imdb.com

Още една романтична история, която ще видим през 2019 и още герои, в които ще се влюбим. Начинът, по който Тео и Вайлет се сещат е до някъде трагичен, но определено слага ново начало и за двамата. Тази лента няма точна дата, дори не е сигурно, че ще види бял свят през 2019, но моите надежди са, че около Коледа може да я гледаме в кината. Във филмът ще можем да видим някои нови любимци като Ел Фанинг, Джъстис Смит и много други. Отново можем да прочетем историята преди да гледаме продукцията. Издателство Ентусиаст са се погрижили да имаме тази книга на българския пазар. 

0

Motivation Monday: Take care of yourself 1

Каквото и да говорим, каквото и да правим, ако не се грижим достатъчно добре за себе си, всичко друго е безсмислено. И съм сигурна, че тук ще кажете, че всички се грижите добре за себе си. Миете си зъбите минимум по два пъти на ден, миете ръцете си достатъчно честно и такива неща. Но грижата за нас не се състои само от такива ежедневни малко рутини. 

Много е важно да можем да разграничим двата типа грижа за себе си. Както е важно да полагаме грижи за тялото си, така е важно да полагаме нужните грижи за съзнанието и психиката си. 

Този пост ще бъде основно насочен към грижата за нашето тяло и нещата, които може би забравяме. 

Кога за последно ходихте на профилактичен преглед или кога за последно бяхте на масаж? Когато говорим за здравето на нашето тяло трябва да се грижим за него не само от гледна точка на хигиена, но и за здравословното му състояние. Не е нужно да те заболи нещо или да имаш даден проблем, за да посетиш лекар. Най-доброто, което можем да направим за себе си и да не стигаме до спешни ходения при лекари и специалисти е като ходим на профилактични прегледи от всякакво естество. По този начин можем да избегнем много здравословни проблеми в бъдеще. 

Много хора свързват грижата за себе си с козметичната грижа. Няма да отричам, че тя също е от голямо значение. Важно е да заем от какво се нуждае нашата кожа, важно е да я почистваме правилно и да се консултираме със специалисти при нужда без да се колебаем.
Голяма част от нашето здраве е базирана на това колко сме активни. Важно е да движим тялото си достатъчно на ден. Тук не говорим за фитнес и разни такива, тука говорим за малки ежедневни неща, които можем да направим, за да накараме кръвта в тялото ни да се задвижи малко по-бързо. Например избягвайте асансьори или ескалатори когато можете, слизайте една спирка по-рано от предвиденото когато имате време и повървете до работа или университета. Такива малки неща могат да накарат тялото ти дори да гори излишни мазнини. Опитай. 

И на последно място, но не и по-важност искам да спомена храненето. Няма как да избегнем този важен елемент от нашия живот. Това какво слагаме в тялото си е също толкова важно като това какво слагаме върху него. Старайте се да давате на тялото си от всичко по малко. Не го ограничавайте. 

Какви са важите съвети за грижата за вашето тяло? Споделете ги с нас. 

0

TV show: Riverdale

Преди няколко седмици приключи втори сезон на Историята на прислужницата, който следих с голям интерес и, за който много скоро ще има публикация. Но в момента, в който няма сериал, който да следя започвам малко да се лутам. Искам да има нещо, което да следя и да гледам, затова и започнах Ривърдейл. Много хора около мен го гледаха и всички ми казваха, че не е лош и че трябва да го пробвам и ето ме след по-малко от две седмици и два сезона зад гърба си съм тук да ви кажа какво мисля за сериала.

Ще започна с малко предистория за това от къде идва идеята за сериала. Цялата му концепция  е базирана на един от нашумелите през 60-те години комикс на  Archi Comics, а именно Life with Archi. Героите и много от локаците са едно към едно от комиксите. Повечето главния герои обаче имат добавени доста допълнителни специфики, като минало, черти на характера, при някои дори и външните им характеристики са променени малко. Друг интересен факт е, че този октомври се задава друг сериал базиран на комикс на  Archi Comics, а именно "Събриа младата вещица". Името на новата адаптация ще бъде Chilling Adventures of Sabrina и отново е продукция на Netflix. На 26 октомври (рожденият ми ден) е очаква пилотния епизод.

Ако искате да научите повече за историята на Archi Comics, препоръчвам това видео. В него има описано всичко от създаването на компанията до днес. 

За разлика от комиксите, сериалът е много по-мрачен и много по-изопачен. В комиксите основна е била сюжетната линия на Арчи, неговите приятели и приключенията им, които не се включвали нищо странно и зловещо, докато в сериала се набляга на всеки герои много по-конкретно и се разказва неговата история в много повече детайли. Много герои са добавени към историята, за да може да се изгради много по-пълна картина. Със сигурност "приключенията" на Арчи от комиксите и тези на Арчи от сериала се различават коренно. Идеята на създателите на комикса е да покажат напълно нормални събития от живота на група деца. Тази тяхна идея се оказва бум на пазара, тъй като по това време комиксите са преливали от супергерои, които със сигурност са били интересни, но Арчи и неговите приятели са били малко свеж въздух за публиката.

Сериалът не остава по-назад от комиксите за Арчи и бележи главоломен успех сред младата (и не само) публика. Мистерия, драма и любов. Това е, което държи зрителя пред екрана. За мен Ривърдейл е смесица от няколко доста популярни, но вече приключили сериали като Малки сладки лъжкини, Клюкарката и разбира се, Twin Peaks,  който придава тази мрачност на малък град. Още една причина сериалът, да се радва на тази си популярност е, че точно едно от главните актриси, която участва в Twin Peaks има доста главна роля и в Ривърдейл. Актрисата, за която говоря е Медхен Еймик. Определено тя е причината, много фенове на мистери сериалът от 90-те, да обърнат внимание на новата тийн драма.
Мога да кажа, че дори феновете на Glee ще останат очаровани, защото в сериала има доста свирене на китара и  музикални изпълнения. Дори във втори сезон има цял епизод, който е свързан с мюзикъла Кери. Но това не трябва да бъде изненада, тъй като един от създателите на Glee работи по Ривърдейл.

Успехът на сериалът бива отбелязан и от всички награди, които сериалът печели. Последното свидетелство за това са Teen Choich Awards 2018, където сериалът и актьорите в него бяха номинирани в 11 категории и взеха награди за всяка една от тях. 

И като споменах актьорският състав, няма как да не отбележим, че подборът е повече от перфектен. Много фенове на Archi Comics са изключително доволни от приликата на героите от комикса и тези от сериала. Много твърдят, че в момента Ривърдейл има най-добрият актьорски състав на екрана. 

За всеки, чийто интерес съм събудила с тази публикация, мога да зарадвам с новината, че на 10 октомври Ривърдейл се завръща с трети сезон, а аз вече изгарям от нетърпение. Определено влиза в списъкът ми със следени сериали.

0

Motivation Monday: Postponing

Снимка: www.pinterest.com

Няма как да не си признаем точно сега, че всеки един от нас оставя нещо за "после". Много често това "после" е доста неопределено, след час, след ден, след седмица или никога.

Тука може да разграничим два вида отлагане. Едното е това, което правим всеки ден за по-малки задачи или срещи. Другото е по-грандиозното, ако мога така да го нарека, това свързано със започването на нови проекти, нови занимания, които искаме от години да направим, но ето ни сега, все още не сме ги направили.

Първата категория отлагания е позната на всички. Няма ден, в който да не си кажа, "Е, това ще го направя утре сутрин", и разбира се, мисля, че ще ми остане време и за това на другата сутрин, защото съм отложила поне още три неща за тогава. В най-добрия случай ще свърша половината от тези неща, а останалите остават за по-късно, когато трябва да се свършат още неща и тези от предния ден вече се губят на фона на останалите и в крайна сметка остават несвършени. 

Винаги се опитвайте да свършите, колкото се може повече в даден ден, защото никога повече няма да имате този ден и много често изпускаме възможности, които се била специфична за кратък период от време и ако сме свършили навреме едно малко нещо е можело да извлечем най-доброто от тази възможност. 

Вторият вид отлагане е това, което правим за по-голям период от време. Помислете за всички онези неща, които сте искали да започнете да правите - танци, уроци по китара, чужд език и още много, и колко от тях реално сте започнали. Не може да се сетите нали? Може би, защото не сте започнали нито едно от онези начинания, които сте искали. Винаги сте успявали да намерите достатъчно добро извинения за пред себе си, за да не започнете, но много честно отлагаме, защото ни е страх да започнем нещо ново, нещо непознато и още повече ни е страх от провал. Веднъж успеем ли да прескочим границата на този непознат все още за нас свят повече няма да искаме да се върнем. Намерете приятел, който иска да започне същото ново начинание като вас, да речем латино танци. Започнете да ходите заедно и така ще ви бъде трудно да се измъкнете от това "задължение", а и определено е много по-забавно, да започнеш с приятел, тъй като и двата и няма да знаете нищо и ще се учите заедно.

Ако обаче вие не сте човек, който отлага, страхотно. Споделете вашите малки хитрини, с които успявате да се измъкнете от порочния кръг на отлагането. 

0

Motivation Monday: Let's start

Неделя е. Цяла седмица чакам уикенда, за да мога да бъда активна и да спра да се оправдавам, че нямам време да свърша това което трябва. Но ето ме, лежа в леглото почти цяла неделя, по пижама, опитвам се да изгледам всички епизоди на сериалът, по който съм луднала сега и изведнъж осъзнавам, че отново понеделник идва, а аз не направих нищо уикенда.

Няма да ви лъжа, много недели са ми така. След като осъзная неизбежната истина, започвам да си повтарям, че няма да позволя да имам друг такъв уикенд, че от тук насетне ще следвам стриктно плановете си и че ще бъда продуктивна, но познайте? Скоро не се е случвало. Мързелът и оставянето за по-късно са ми в кръвта.

Сега е момента и вие да си признаете, колкото и да не искате, че повечето ви недели са такива. Ето го петък, щастливи сме, че работната седмица е свършила и че ще успеем да наваксаме с домашните задължения или писането за блога ни, но БАМ, ето ни, цял ден по пижама и гледаме сериали.

Сега се чудите, какво общо има това със заглавието ли? Искам да се откажа от тези вредни навици и наистина да използвам времето си правилно, затова реших всеки понеделник да споделям с вас съвети или начини как може да направите деня си по-продуктивен или поне да не усещате, че сте го пропилели.

Ще започнем с нещо доста просто, което се опитвам да правя от няколко месеца и мисля, че има ефект, поне в делничната ми рутина, а именно ставането рано. Знам,че за някои хора това звучи като края на света, но тука не говорим да се хвърлите веднага на идеята да ставате два часа по-рано от необходимото. Може да започнете с 15 минути по-рано и да го правите в продължение на една седмица и да видите как се чувствате след тази една седмица, ако все още ви е тежко ставането, може да продължите втора седмица със същия час на ставане, въпрос на време е организмът ви да свикне с идеята, че това е новият му начален час на работа.

Друго важно нещо е след като сте започнали да ставате по-рано да намерите практично приложение на това екстра време, което имате, а не просто да го прекарате скролвайки в Инстаграм. Аз лично сутрин приготвям закуската и обяда си за работа, простирам или събирам дрехи от сушилника, измивам посудата от снощната вечеря и такива подобни домакински занимания. Ако сте човек на спорта сутринта е идеална за малака тренировка, не говорим за нищо екстремно, а по-скоро загрявака на тялото за очакващия го ден. Може да прочетете глава от настоящето ви четиво или да напишете следващата си публикация в блога.

И последно за този понеделник по темата, нека телефонът ви не е първото нещо, което поглеждате сутрин. Знам, колко трудно звучи след като изключите алармата си да не разгледате какво ново има из социалните мрежи или да проверите мейла си. Колкото и трудно да ви се вярва всички технологии, които трябва да ни улесняват и да правят живота ни с една идея по-елементарен, всъщност го влошават и изяждат времето ни. Станете дръпнете пердетата или дигнете щорите и пуснете дневната светлина да навлезе в дома ви, да заслепи очите ви и да загрее тялото ви.

Това са моите първи стъпки към това да започнем да контролираме времето си, което може би не всички сме осъзнали, но не е токова много колкото си мислим.

0

Film: Avengers: Infinity war *SPOILERS*

И аз изгледах Infinity War. Само 4 дни след премиерата, а имах чувството, че е минала цяла вечност. Беше ме страх да влизам в социалните мрежи, да не би да попадна на спойлери случайно, защото не исках да си развалям преживяването. И успях, отидох да гледам филма без да знам нищо.

От тук насетне може да има много спойлери, така че ако все още не сте гледали филма, а искате като мен да отидете да го гледате без да знаете нищо, сега е момента да затворите блога и да се върнете тук след като го изгледате.

Ако трябва да сме честни преди един час излязох от кино салона и веднага след като се прибрах седнах да пиша това, за да може всичко да ми е достатъчно прясно в съзнанието.

Първо искам да кажа, че филма ми хареса, но определено имах по-високи очаквания за него и проблема идва единствено от целият hype, който се създаде около него.

Знаех, че много герои ще умрат в този филм и то главни герои, но не очаквах още първите 5 минути от филма да загубим Локи. Колкото и злини да е вършил на Тор и като цяло на Земята и Вселената, след последният филма за Тор, Рагнорок, в мен се изгради една голяма любов към него. Поне смъртта му беше героична. Като сме започнали с боговете, да кажем и нещо за самият Тор. Много се радвам, че си върна мощта с брадвата, която му създадоха. Определено му липсваше нещо, след като чука му беше потрошен. Имаше моменти, в които Богът на гръмотевиците се опитва да е мъдър или сериозен, но просто бълваше различни думи, които нямат смисъл с контекста на разговора. Като цяло Тор ми стана много по-любим след Infinity War. 

Ще продължа с човекът, който започна всичко, а именно Тони Старк. Бях скептично настроена, когато излязоха постерите, на които бяха показани героите по "тиймове". Там се вижда, че Железният човек ще бъде заедно с Доктор Стрейндж. Всички добре знаем, че и двамата имат голямо его и очаквах трудно да се погодят. Определен имаше моменти, в които Старк не искаше да изпълнява плановете и идеите на Стрейндж, но когато се почви Питър Куил тогава нещата загрубяха. 

Много харесвам всички Пазители на Галактиката. И двата филма страшно много ми допаднаха, но в този Куил ме издразни до крайна точка. Имаше много постъпки, които за мен бяха много глупави и нещата с Танос можеха да се случат по много по-различен начин, ако той се беше контролирал. 

Завръщането на Кипитанът, също беше доста епично, поне за мен. Смея да твърдя, че Капитан Америка е любимият ми герой от света на Марвел. Смятам, че имаше малко сцени с него, но определено филмът трябваше да обхване много събития. 

И на края Танос. По всички критерии, той е най-силният и най-страшният злодей на MCU. Видяхме как уби собствената си дъщеря в името на неговата така могъща цел, а именно да намали населението на Вселената наполовина, за да може остатъка от него да живее спокойно, тъй като всички ресурси се изчерпват. Целта му е благородна, но начинът, по който иска да я изпълни не е правният. Във всеки трейлър, които излезе за филма, се говори как, ако Танос събере всички 6 камъка ще може само с щракване с пръсти да унищожи половината Вселена. Колко и нелепо да звучи това, точна така се случи. След като той събра камъните, щракна с пръсти и хора започнаха да изчезват в прах и дим. Доста герои намериха смъртта си по този начин, но за една много ме заболя и то, не защото страшно обичам героя, а заради самата игра на актьора. Става дума за Том Холанд, който играе Спайдермен. Не мисля, че нямаше човек в залата, на който сърцето му не се сви малко, когато видя как Питър Паркър, който е все още дете изчесва в прах и как се вкопчва в Тони Старк и го моли да остане. 

И все пак аз не броя тези герои за мъртви, защото смятам, че те ще могат да се завърнат. Колкото и да е зловещ Танос, виждам нещо добро в него и смятам, че ще осъзнае, че това не е правилият начин и, че ще върна всички. Да се надявам теориите ми да са верни.

И за финал, сцените след надписите. Ако сте гледали всички филми на Marvel, знаете, че това им е запазена марка. Този път също не ни разочароваха. Препратката на тази сцена е към Капитан Марвел, която се очаква да оправи положението след Танос. Филмът за Капитан Марвел е плануван за март 2019.

2

30 before 30

Последните няколко години ми стана традиция да споделям с вас в блога моите цели за всяка година и прогреса ми за целите от предходната година. Но тази година нямаше такъв пост. Преди много време гледах това видео и си помислих, че вече съм на 21( тази година ставам на 22) и имам достатъчно време да си поставя моите цели, които искам да постигна преди да навърша 30. Някои от тях са доста конкретни, а други са по-абстрактни, но исках да имам и от двата вида. Дори да не изпълня всичко от този списък ще съм щастлива да съм поне близо до изпълняването на тези цели. Някои могат да ви звучат крайни и да кажете, че такива неща не могат да се предвидят, но нека поне се опитам.

1. Да посетя Швейцария през зимата.

2. Да науча всички столици в света.

3. Да прочета 100 книги.

4. Да посетя 6 от 7 континента.

5. Да се омъжа.

6. Да завърша магистърска степен.

7. Да имам собствен дом.

8. Да имам собствена кола.

9. Да стартирам свои бизнес.

10. Да прекарам Коледа във Виеана.

11. Да имам куче.

12. Да изкача връх на планина.

13. Да проддържам връзка с penpal-а си

14. Да продължа да изпращам картички на непознати

15. Да се сдобия с тялото, което винаги съм искала

16. Да опозня родната си

17. Да прекарвам повече време със семейството си

18. Да участвам в маратон

19. Да запaзя приятелите си от детството до като стана на 30

20. Да преплувам разстоянието от Китен до Приморско

21. Да посетя кралски прием или бал.

22. Да се появя по телевизията под някаква форма.

23. Да се науча да плувам.

24. Да се науча майка ми да кара колело.

25. Да имам дете.

26. Да започна да говоря свободно немски.

27. Да изкарам сертификата си за C1 за английски език/

28. Да помогна на някого.

29. Да отида на опера/мюзикъл/балет.

30. Да си направя татуировка.

А какво искате да постигнете вие преди да навършите 30?

0

Book: Die Goldene Brücke by Eva Voller

Определено мина време от както прочетох първата книга на немската авторка, но сега ми е още по-сладко след прочитането ѝ. Преди няколко години получих първата книга от поредицата от издателство Ибис и не таях големи очаквания за нея, но това може би ме накара да остана толкова впечатлена от книгата. Тук може да намерите мнението ми за първата книга, ако не сте го чели все още.

Докато в първата част от трилогията действието се раз

вива в ренесансова Венеция, във втората книга се пренасяме в романтичен Париж, доколкото може да се нарече романтичен през седемнадесети век. 

Вече позната ни Ана се запътва на ново приключение. Този път да спаси любимият си Себастияно, който се оказва заседнал във времето. За капак на всичко, той не помни, коя е тя. 

Тя се пренася във времето на мускетари, кардинали и хугеноти.  Тя успява да се забърка в куп интриги, да завърже още толкова приятелства и да спретне двойно повече бели. 

Авторката и в тази книга е описала Париж от времето на Луи XIII още по-добре от описанията на Венеция от първата книга. Събитията и историческите личности, които са били по времето на историята са представени с техните реални исторически черти. Разбира се, Фоьолер е успяла да даде доста интересен завършех на един вече състоя ли се събития. И на моменти определено поставя под съмнение знанията ми по история, тъй като нейните предложенията са досущ като истински исторически събития. 

Както в предния така и в този роман авторката не изпуска възможността да вкара читателите си в ужас с няколко plot twist-та. 

Няма как да не адмирирам авторката, за това, че е създала много реалистична среда и обстановка, както и обстоятелства. Радвам се, че все повече автори започват да обръщат внимание на малки детайли, като това, че главните им герои са тинейджъри, които нямат неограничени средства и имат пълен достъп до интернет. Друго нещо, което прави за мен романа още по-добър е това, че много подробности около пътуването във времето, които са споменавани в първата книга се споменават и във втората, тъй като е нормално читателят да изпусне някоя тънкост и детайл.

Новите герои, които са добавени към епохата са просто прекрасни. Изпитвам силна привързаност към един от тях и много се надявам да се появи някак си в трета и, за жалост, последна книга. 

Много от въпросите за пътуването във времето, които може би сте си задавали в първата книга, но не сте получили отговор, ще намерите във втората. 

Определено бях много по-очарована от продължението на трилогията и се надявам финалът и да не ме разочарова. 

И за финал ще споделя, че корицата на втората книга по нищо не отстъпва по-великолепие на първата. 

0

Book: The memory book by Lara Avery

Какво бихте направили ако разберете, че след време ще започнете да губите паметта си? И тук говорим за всичко, от това, кой сте вие, къде се намирате, дали си измихте зъбите, дали сте имали детство.

Това е историята на главната героиня Саманта в романа на Лара Ейвъри. Почти завършила, готова да се премести в Ню Йорк за да учи, тя открива, че скоро няма да може да си спомни дори името си.

При така новина, всеки би изпаднал в депресия или дори в по-тежко състояние. Но Сам не е такъв случай. Тя е повече от убедена, че тази болест е нещо, което ще отмине и, че щом е открита при нея на така възраст ще има по-малко поражения. И за миг тя не може да спре да мисли за бъдещото си. Като първенец на випуска тя иска да е перфектна. Пише есета до последната минута, участва в различни извън класни занимания и за миг не може да си помисли, че всичко, което знае, може да изчезне от главата й.

Тя започва да пише до себе си. Започва тази книга, в която описва какво се е случило всеки ден откакто са открили болестта й. Пише за да може да си спомня, в деня в който вече не помни нищо.

Самнта е най-типичният герой, който съм срещала в тийн роман. Тя е като абсолютно всички, само може би е много по-амбициозна. Лара Ейвъри е създала героиня, в която всяко момиче минало през гимназията може да се види. 

Силно завиждам на Сами за нейният позитивизъм и кураж. Тя е човек, който всеки трябва да има в живота си. Човек, който не може да приеме не за отговор. Човек, който има амбиции и планове и няма да позволи, на никога да ги разруши.

За жалост, както казах тя е най-реалистични герой, когото съм срещала. Затова няма как да не прави и грешки и то много, както всички нас, но въпреки това остава вярна на себе си. 

Книгата има много неочакван края, поне за мен беше такъв. Целият роман беше позитивен и си мислех, че ще има и такъв край, за да може да ни покаже, че можем да преборим всичко, но уви не.

Страшни благодарности на Егмонт, за предоставеното копие на тази великолепна книга. 

0