Щастлива съм. Да, просто съм щастлива и искам да споделя това. Нали знаете, когато човек понякога го облее онова чувство на сладост и се чувства добре в кожата си и иска да сподели с всички това негово щастие, е това е моят момент.
Винаги съм имала прекрасен живот. Никога нищо не ми е липсвало и никога не съм била лишавана от нищо. Винаги съм била заобиколена от красиви и стойностни хора, които са ме ценели. Но незнайно защо чак сега осъзнавам каква късметлийка съм и реално колко е красив живота.
Някои от вас може би знаят, други не, но от близо два месеца живея в София. Студентка съм и живея на общежитие. Когато се настаних мислях, че това ще бъде едно от най-тежките ми преживявани. За разлика от всички американски филми, които ти създават впечатлението, че да живееш на общежитие е голям купон , тук не е така. Единственото, което се чува е рев на бебета и от време на време стонове и скърцане на легла. А ако решиш да вдигнеш купон, съседите ти моментално подават жалба срещу теб и те грози заплаха от напускане на блока. Друга илюзия, която създават американските филми е, че съквартиранта ти се очаква да е задръстен или просто ужасен характер, с когото няма да можеш да се погодиш. Романа на Рейбоу Роуъл "Fangirl" също ми създаде впечатление, че ще трябва да се помирявам с чудовище. Е, за мое щастие имам възможно най-готината съквартирантка на света. Позитивна, забавна, свежа и много умна девойка.
Освен на готина съквартирантка попаднах и на страхотни колеги. Хора, с които съм в една група са повече от невероятни. Не съм очаквала да намеря толкова добри приятели в университета. Винаги съм смятала, че добри приятелства ще завържа единствено в гимназия и от там ще останат трайни, но съм грешила страшно много.
Друго нещо, за което мога да съм страшно благодарна е факта, че с най-добрите ми приятелки, които също учат и живеят тук не се забравяме, а винаги намираме време една за друга.
И за финала реших да оставя най-сладкото, а именно моето семейство. Винаги съм заела, че имам страхотни родители, но никога не го бях осъзнавала това, както го правя сега. Тяхната подкрепа значи всичко за мен.
И да АЗ СЪМ ЩАСТЛИВА!! Искам всичка да бъдат. Животът е прекрасен и момента в, който сам стигнеш до този извод той става още по-прекрасен.
П.П. Може би прибързах като казах, че съм оставила най-сладкото за накрая. Нямаше как да не спомена и факта, че има един специален човек в живота ми, който ме кара да се усмихвам всеки ден и ме прави безумно щастлива. Хубаво е човек да се влюби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар