Нали се сещате онзи момент, в които учителката ви е дала да измислите история от 500 думи, но вие толкова се захласвате, че историята става 10 страници. Е, нещо такова се е случило с Нийл Гейман, който е възнамерявал да напише разказ, но той се оказва роман.
" Възрастните следват утъпкани пътеки. Децата проучват. Възрастните са доволни да вървят по един и същ път, стотици или хиляди пъти. "
Със сигурност не е сгрешил като е удължил историята. В нея се запознаваме с малко момче, което няма много приятели (да не кажа, че въобще няма) и много обича да чете. Той има малко котенце и живота му е приказка, като за всяко седем годишно момченце. Но един ден, пристига, гост в къщата, които променя света му. Котенцето му е мъртво, а скоро и гостенинът, който е виновен за смъртта на котенцето. След тези събития всичко в живота на момчето се променя. Той се запознава с жените Хемпсток, които му разкриват някои неща за света.
" - И минах ли изпита?...- Не минаваш, нито се проваляш в това да бъдеш човек, миличък. "
Книгата страшно ми напомня на "Часът на чудовището" на Патрик Нес на моменти. Или поне докато не разбрах какво ги свързва. И двете книги са под жанр магически реализъм, нещо което не бях чела до сега, или поне не знаех, че съм чела. Запознах се по-обстойно с жанра от този клип на Ариел в буктюб канала и. Можете и вие да се образовате като мен, ако не сте много запознати.
Та човек, би си казал, че това момченце страда от шизофрения, ако не е запознат със същността на този жанр. Основното при него е, че няма магически свят както при фентъзито, а всичко се случва с напълно обикновени и нормални условия и не е странно за околните.
Със сигурност книгата ми стана една от любимите, а Геймън автор, чиито истории бих искала да прочета всичките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар