Film review: La La Land


Крайно време беше и аз да гледам този филм. Имаше твърде много приказки около номинираният за Оскар филм, който за няколко минути спечели наградата за най-добър филм, но тя му беше отмъкната унизително под носа. Мисля, че всички знаят за този случай, така че нека минем към същината. 
Може би много от вас ще ме намразят, тъй като по коментари и ревюта разбирам, че филмът е пленил голяма част от зрителите си, но за жалост не и мен.
Принципно съм човек, който харесва мюзикъли и идеята във филм да има много музика и танци ми допада, но не и при La la land. Музикалните изпълнения ми идваха твърде много и бяха твърде натрапчиви (поне в първата половина на филма, във втората някак бяха по-добре слени с историята). 
Нещо, което пък много ми допадна е стилът на всички герои и като цяла целият нюанс на филма, който лъхаше на 30-те години на миналият век. Многото джаз, танците и като цяло обстановката, в която бяха героите ми напомняше на стар филм. Но разбираш, че действието не се развира в ранните десетилетия на миналият век, когато нечий мобилен телефон звънне или се появи, някоя от онези нови хибридни коли. Не знам колко умишлено е направено това, но според мен се е получило доста интересно преливане между годините. 
Нещо друго, което ми се стори доста интересно е така наречения "magical realism". Срещала съм се с този похват основно в литературата, но до сега не бях го срещала във филм (или поне не съм го забелязвала). Характерно при този похват е, че се вмества нещо магическо или фантастично в напълно нормална среда, в която се развива действието. Най-лесният пример, който мога да дам от La la land е как героите започват да летят докато танцуват. Със сигурност те не могат да летят и по този начин нещо фантастично се вмества с напълно нормалната обстановка на действието. 
Няма как да не кажа нищо за актьорският подбор. Лично за мен Ема Стоун и Раян Гослинг не си пасват идеално. Но след като се замисля, не знам, кои други актьори биха изиграли тези роли по-добре от тях. Интересен факт за Гослинг е, че само за няколко месеца той е успял да се научи да свири на пияно до съвършенство, дори Джон Леджент, който участва във филма казва, че е завидял за уменията, които е успял да придобие Гослинг за краткото време. 
За финал, ще говоря за финала и като цяло усещането, което остави в мен този филм. За мен финалът беше най-добрата част от целият лента. Той показваше едно алтернативно развитие на действията, което ми се стори дори забавно. Цялата идея на филма ми хареса адски много. Успях да открия себе си и в двамата главни актьори, което според мен за зрителя е важен момент - да види себе си в героите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

copyright © . all rights reserved. designed by Color and Code

grid layout coding by helpblogger.com