Може да съм само аз, но военните филми са ми слабост, особено такива за Втората световна война. Така, че нямах съмнения, че ще посетя киносалона за да гледам тази прожекция.
Филмът е базиран на реална история за младо момче, което решава да се запише в армията. Главният герой, Дезмънд, изигран от един от любимите ми актьори, а именно Андрю Гарфилд, има тежко детство. Вижда много мъка и болка в очите на майка си всеки път, когато пияният му баща и посегне. Един от тези пъти, той опира оръжие в лицето на баща си. Това е момент, който обръща неговият живот. От този миг Дезмънд отказва да докосне оръжие. И все пак се записва в армията с идеята, да стане медик и да помага на всички ранени на фронта.
Но всеки в армията трябва да мине обучение по военно снаражение. Тука идва много труден момент за героят. Той е осъден от военният съд за отказ за приемане на заповеди от по-вшие стоящи командири и генерали и е хвърлен в затвор до изчакване на делото му. Колкото и заплахи да са отправяни към Дезмант, колкото и кръв да беше изтекла от раните му, той не се отказва от своите възгледи, не е нужно да носиш оръжие на фронта за да си полезен. И доказва това негово вярване. За малкото време, в което служи той спасява 87 души, някои от които вражески войници. Той е воден от една мисъл - да помага. За него няма враг или съюзник на фронта, те са ранени или здрави. Силната вяра на героя го прави толкова забележителен, Дезмънд не е нищо повече от всеки друг дивизията, но той носи вярата в себе си.
За мен най-въздействащ беше финалът на филма. Самият Дезмънд Дос се появява в кадър и с треперещ глас разказва как се е молил на Господ, да спаси поне още един. Когато видиш щастието и интереса, с които реалният герой вдъхновил историята я разказва можеше да усетиш истинската надежда за този свят.
Надявам се не звучи грубо, но повече ми прилича на преразказ от колкото ревю. С какво се отличава за теб този филм от останалите военни филми?
ОтговорИзтриване